Христо Пощаков: Приключения в Дарвил

— Добре, извинете. Нека да съобщи предложението си, аз вече изразих собствено мнение.

— Имам предвид друга страна — поясни Хелън. — Бразилия.

— Какво?! — облещи се Франк. — Да не би да си мръднала?

— Повтаряш се — примирително отбеляза тя.

— Добре, къде точно?

— В Амазония. Във все още останалата й девствена част. Набират доброволци за строеж на екологично селище, ще има работа за всички.

— Хмм — почеса се Франк зад ухото. — Искаш да ни закараш при човекоядците.

— Те не съществуват — разсмя се Хелън. — Отдавна са се цивилизовали.

— Хенри, какво мислиш по въпроса?

— Хелън ти каза. Съгласен съм.

— Естествено, че ще си съгласен с всичко, което тя ти предлага. Все още се взираш в нея като в неземно същество. И какво ще направиш с имота си?

— Бъди ще наглежда къщата. Нямаме намерение да я продаваме и едва ли ще се намери някой купувач.

— А ттам ще има ли кккомпютри? — обади се момчето откъм трапезарията с все още пълна уста.

— Как няма да има? — отвърна Франк. — Нали са неотменима част от бита ни. Дявол да ви вземе? — плясна се той по крака и се замисли за миг. — Знаете ли? Почти ме убедихте. А мнението на Джули? — ухили се иронично.

— И тя е съгласна — отвърна Хелън.

— Нов заговор, знаех си. Но това тука е под наем и нямам кой знае какво за губене. Остава ми да продам колата.

— Твоята поне я бива, моята не става за нищо — каза намръщено Хенри.

— Няма да ти потрябва — успокои го Хелън и се облегна на рамото му.

— И така, Франк, приемаш ли?

— Имам ли друг избор? Хубаво ме притиснахте, печелите с три на едно. Ще има ли поне откъде да купувам бира?

— Естествено — изхили се Джули. — Ако не се намери такова място, ще уредим специални доставки.

— А акко се ппояви нов Джеймс Фърппоу? — вмъкна се в разговора момчето. — Ккакво ще напправите?

— Отново ще го убием — лаконично отсече Франк. — Хайде, надигайте си задниците и стягайте багажа. Междувременно ще се опитам да продам таратайката.

Той решително се запъти към изхода на къщата, но преди да излезе навън се обърна към тях и с типичната си насмешлива усмивка добави:

— Преживяното от нас можеше да се случи само в една суперцивилизована и свръхтехнологична страна като нашата. Затова се съгласих да избягаме в джунглата.

© 1996 Христо Пощаков

Източник: http://sf.bgway.com (Библиотеката на Александър Минковски)

Свалено от "Моята библиотека" http://www.chitanka.info/lib/text/1721

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48