Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Франк се спря пред непонятна правоъгълна грамада, която стигаше до тавана и бе дълга около двайсетина метра.

— Знаете ли какво е това? — попита спътниците си. Инспекторът направи гримаса на недоумение, Хенри приглади коса, а Дрейтън присви очи.

— Ако досега сте имали работа само с призраци, най-сетне може да се докоснете до нещо реално. Да го пипнете, да го почукате или да свалите някой панел. Това е тялото на Джеймс Боулдинг Фърпоу — супер компютър, натъпкан със стотици хиляди микрочипове, способен да оперира с милиони битова информация за части от секундата. Джеймс Фърпоу временно е умрял, но възнамерявам да го възкреся, а после отново да го убия, след като съм се порадвал на мъките му. Инспекторе, моля ви наредете на някой робот да излезе навън и да включи енергозахранването.

— Не си ли играем с огъня? — попита Шелдън. Ако го възкресиш, няма ли да си навлечем неприятности? Знаеш ли какво ще измисли, ако отново се появи на бял свят?

— Няма опасност — отсече Франк твърдо, — след малко сами ще се убедите. Но преди призракът да възкръсне, докоснете реалното му тяло — ще ви остане спомен за цял живот, после ще кажа защо.

Те неволно се подчиниха, но допирът на пръстите им с гладката, боядисана с автомобилна боя повърхност, не причини кой знае какви усещания.

— Сега ще ви кажа защо ще имате спомен за цял живот — продължи Франк. — Защото никой на този свят досега не е успял да докосне овеществената, синтезирана и затворена в себе си АБСОЛЮТНА БЮРОКРАЦИЯ! Ето, вече я пипнахте, моментът беше велик. Жалко, че Чарли го няма между нас, за да може да се порадва, заслугата за нейното разкриване беше изключително негова! Предлагам да почетем неговата памет с минутно мълчание. Роботът сигурно вече е стигнал до комуникационната шахта и скоро ни очаква ново представление.

Изпълниха искането му и застинаха в странната тишина на подземието. Чарли сякаш стоеше до тях.

— Все пак какво си намислил да правиш? — попита федералният агент. — Редно е да го съгласуваш.

— Реших да проверя директното действие на програмата, съставена от Джони Блиш. Трябва да бъдем напълно уверени, че "Убиецът" е годен добре да си свърши работата, в противен случай наистина ще очакваме неприятности.

— Имаш право — съгласи се Дрейтън. — Признавам, че не бях помислил за това, но ставам все по-доволен от наемането ти за сътрудник. Как смяташ да го направиш?

— Бъди дежури в къщата на Хенри. Трябва само да набера един номер и това чудовище, което е свързано с факса на полицата, макар да не притежава телефонен пост, няма да бъде в състояние да избяга от установената връзка. Компютърът на момчето е свързан с факса на Хенри, а дискетата с "Убиеца" е поставена в нужното за целта място.

— Добре измислено — каза Шелдън. — Остава да видим какво ще ста…

Ослепителната светлина, която огря в залата, прекъсна фразата. След това яркостта й намаля и на стола, подпрян на лакти върху бюрото, се появи Джеймс Боулдинг Фърпоу. Присъстващите смутено се вгледаха във воднистите му очи, които излъчваха злоба.

— Е, добре, победихте ме — проговориха стиснатите му устни. — Какво смятате да правите по-нататък?

— Сега ще разбереш — изрече доволен Франк. — Добре си се справил със звуковия ефект, чудовище гадно?

Той тръгна към факса, вдигна слушалката и набра номера на Хенри. Няколко скрити репродуктора увеличаваха силата на тона "свободно".

— Ало! — прозвуча усиленият момчешки глас.

— Аз съм. Започвай, Бъди! — нареди Франк.

— Дддоббре — както винаги заекна момчето. Вкключввам!

— НЕЕЕЕЕЕЕ! — изреваха репродукторите в залата. — НЕ ГО ПРАВЕТЕ!

— А ти какво очакваше? — попита Франк нещото, чието лице се бе сгърчило от мъка и злоба. — Нали трябва да си платиш за поразиите, извършени от теб, и най-вече за убийството на Чарли!

— НЕЩАСТНИ ЧОВЕЧЕТА! — прогърмяха отново репродукторите. — АЗ СЪМ ВЕЧЕН, ПОНЕ ДОКАТО ВИЕ И СКАПАНОТО ВИ ОБЩЕСТВО СЪШЕСТВУВА. РАЗБИРАТЕ ЛИ, ЖАЛКИ НЕДОНОСЧЕТА? ВЕЧЕН СЪМ И НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ВЪРНА, ЗА ДА ВИ ИЗТРИЯ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА!

— Господи, той се гърчи и измъчва като човек! промълви Хенри. — Гледайте жестовете му и гримасите!

— ААААААА! — понесе се див вик — наподобяваше вой на агонизиращо животно. После настъпи тишина, фигурата на Джеймс Фърпоу се тресеше в конвулсии зад прозрачната рамка.

— Мъчи се, наистина се мъчи като човек — удивен проговори Шелдън.

— Следователно "Убиецът" действува доста радостно отвърна Франк. — Ще видим какво ще стане по-нататък.