Христо Пощаков - Спасеният

Хидравликата на шлюзовата камера плавно отвори заоблената продълговата врата на входа и ДОДИС-31 се промъкна в склада. Топлият въздух във вътрешността на помещението предизвика мигновената кондензация на водни пари върху тялото му. Андроидът се покри със скреж, който бързо се стопи и се превърна в капки вода. Миниатюрните й струйки започнаха да се стичат по облеклото, лицето и ръцете му. Пластмасовата кожа на физиономията му лъсна, сякаш току-що излизаше от сауна. Машинното подобие на човек се завръщаше от поредната си външна „екскурзия“ и както винаги досега, завързаният с подръчни ленти вързоп върху гърба му съдържаше стълпотворение от разкъсани тенекии, метални части с неизвестно предназначение, електронни платки, обвити в сбръчкано алуминиево фолио, сплетени кълбета от кабели и стотици други ненужни вехтории, повечето от тях жестоко сплескани. Малкото останало от Базата. ДОДИС се огледа и тръгна към любимия си ъгъл, където се извисяваше внушителна купчина от домъкнати боклуци. Магнитните му подметки отчетливо тракаха в околната тишина.

Кирил Давидов го наблюдаваше и мълчеше. Не беше отворил уста вече трети ден.

След като привърши с разтоварването на намерените вехтории, андроидът се насочи към него и с привичен жест почеса изкуствените косми на модната си брада. Кой знае защо, моделът 31 бе произведен с този подчертаващ мъжеството атрибут. Кондензиралата влага по лицето му вече се бе изпарила и „кожата“ му изглеждаше матова.

— Донесох много нови неща — съобщи той.

Оцелелият не отговори, а инстинктивно повтори предишният му жест, като прекара пръсти по взелата застрашителни размери собствена растителност, която бе стигнала до гърдите му.

— Чу ли какво ти казах? — настоя ДОДИС и сви устни.

Абревиатурата му най-вероятно означаваше „Добре Организирано Деликатно Изкуствено Създание“, а производителят се бе постарал да го снабди с двигателни механизми за мимика.

— Не — отвърна човекът след известен размисъл.

— Намерих много полезни остатъци — настоя андроидът. — Добре, че най-сетне благоволи да проговориш.

— Боклуци. За какво са ти?

— От тях може да се направи нещо. Например сенокосачка. Или други ценни приспособления, чиито конструктивни подробности съществуват в програмата ми.

Кирил погледна през близкия илюминатор и изпадна в остър пристъп на нервен смях. Беше астероиден ден, регулиран от хората по време в близост до земния. Бледата светлина на далечното Слънце предизвикваше мътни отражения върху тъмната повърхнина на скалата, набраздена от грозните рани на метеоритните сблъсъци. Не изглеждаше особено подходяща за употреба на сенокосачка.

— Върви по дяволите! — извика неочаквано злобно оцелелият. — Не ме занимавай с глупости.

ДОДИС се опита да продължи разговора, но човекът не му обърна внимание. Андроидът издаде неопределен звук и се отправи към стелажите с наредени по тях дюардови съдове за втечнени газове. Кислородните бяха със синя емблема, а водородните — с червена. Той зави редуктори към два от тях, свърза гъвкавите им шлангове към изходните отвърстия, повдигна ризата си и включи присъединителните им краища към двата метални щуцена, които се подаваха от двете страни на кръста му. След това отви вентилите на бутилките и застина в очакване. Изолираните резервоари, монтирани в задните му заоблени части, бързо се напълниха. После извърши операцията в обратен порядък и погледна монтираният на китката си уред. Процесите на окисление на водород в горивната камера, разположена в коремната му област, протичаха нормално. Топлинният продукт на реакцията директно произвеждаше електрически ток, необходим за както сервомоторите в главата и крайниците му, така и за електронните му схеми и чипове. Получената вода се събираше в съд, монтиран в прасеца на десния му крак. Беше снабден с тапа за източване и ДОДИС никога не забравяше да извършва това действие, особено преди излизане в пустотата на космоса.

Андроидът се почувства спокоен — дотолкова, доколкото позволяваше блока с могъща памет, монтиран в гърдите му, но от там вече пристигаха нови указания. Следващото му презареждане зависеше от разхода на енергия — обикновено го правеше на всеки четиридесет и осем часа. Подтикнат от основните постулати, заложени в програмите на изкуственият му интелект, ДОДИС се насочи към любимия ъгъл на склада си и започна да се рови в донесените от него боклуци. Моделът на андроида бе толкова съвършен, че той вече си бе „наумил“ нещо.