Христо Пощаков - Единствената ми любовна история

Споменът за командироването ми на станция „Гама 353“, свързан с най-важното събитие в моя живот, едва ли ще се изтрие от паметта ми, поне докато усещам, че съм жив. По условията на договора, трябваше да превеждам четиридесет процента от бъдещите си приходи на моите работодатели, но мисля, че бе донякъде справедливо, защото дължах на тях собственото си съществуване. Поне така мислех тогава, докато не бях телепортиран във вътрешността на огромния метален пръстен, който се въртеше в космическото пространство в близост до една от звездите на съзвездие „Лира“. Станцията бе от типа „ретранслаторни“ и основното й предназначение бе да осъществява координацията на транзитните нулеви преходи, извършвани от космическите кораби за свръхдалечна дистанция, като им подава допълнителен енергиен импулс. Не бях запознат детайлно с процесите на обработка на информацията за полетите, нито имах представа за принципа или типа на локалния генератор, който смучеше огромни количества енергия от друг континуум. Знаех само, че като всяка станция от подобен тип, „Гама 353“ разполагаше с многоброен персонал от двата пола, предназначен да осигури нейното перфектно обслужване. Как да ви кажа, даже малко ми е неудобно, но предназначението на моята бъдеща работа се състоеше в задоволяването на сексуалните потребности на женската част от персонала. По известни само на тези дами причини, те предпочитаха „не ангажиращи“, съвсем свободни връзки, без трайно „обвързване“ с индивиди от другия пол. Не ми е известно как са били наричани представителите на моята професия в далечното минало и какво е било отношението на обществото към тях но по мое време, нейното упражняване се смяташе като нещо почти нормално.

Жилището, което ми предоставиха на борда на станцията едва ли се отличаваше от останалите. Подът на каютата ми беше ориентиран перпендикулярно спрямо центробежната сила на нейното въртене, тъй като системите за изкуствена гравитация се въведоха значително по-късно, а това съоръжение бе едно от първите от подобен тип и естествено доста старо. Но в отреденото ми пространство се намираха елементарните удобства за упражняването на моята професия. Хидравлично легло, бар, зареден с подходящи напитки, вградена в ъгъла душ-кабина и масичка, с две кресла, прикрепени здраво към пода. Общо взето обстановката беше скромна, но изискана и с добър дизайн.

Естествено, първата ми работа бе да огледам какво се намира наоколо, любопитството е нормална реакция на всеки мислещ индивид. Излязох от жилището си и тръгнах да се разхождам по тесния коридор, който би ме отвел до някой от центровете за развлечения. Обикновено там се завързват първите запознанства, необходими в професията ми, а общата планировка на станциите от такъв тип общо взето ми беше известна. Но не бях изминал и десетина метра, когато я срещнах . Усещането, което получих от пръв поглед, директно парализира крайниците ми. Срещу мен се спря жена с неземна хубост и само подсъзнателния ми усет намекна, че може би сме колеги по професия. В този момент направо се съмнявах, че и най-великите виртуални дизайнери биха могли да превъплътят подобно съвършенство, което ме погледна с ясно сините си очи и ми се усмихна. Оставаше да се запознаем и го направихме. Докато външният й вид продължаваше да ме смайва, изтръпнах вътрешно, че предположенията ще се оправдаят и Бела (както се представи) би могла да се окаже колега по професия. Тя продължаваше да стои пред мен и ми се усмихваше, а аз бях онемял — нещо, което досега не ми се бе случвало. Бях обзет от непознато досега проклето чувство на безпомощност, когато просто не знаеш какво да кажеш на жената, която от пръв поглед толкова ти е харесала. Тя ме спаси от неловко положение, като ми зададе тривиален въпрос:

— И вие ли сте новоназначен, като мен?

— Да — успях да промънкам.

— Имам чувството, че сме пристигнали тук, за да упражняваме еднакви професии.

— Вероятно имате право — потвърдих и изскърцах със зъби. Очакванията ми се бяха оправдали.

— Никога не съм виждала толкова съвършен мъж, поне на външен вид — призна тя. — Макар че все още нищо не мога да кажа за интелектуалните ви възможности.

Внезапното кръстосване на пътищата ни, макар и на това необичайното място, изглежда се осъществи по волята на съдбата и предопредели бъдещите ни отношения. „Дните“ минаваха и постепенно срещите ми с Бела от спорадични се превърнаха в ежедневни. Правехме ги тогава, когато и тя и аз можехме да се откъснем от работните си задължения. Разговаряхме на различни теми и избягвахме да засягаме ежедневието си, но обикновено стигахме до любовната лирика на Корфиний, псевдоним на поет, живял преди няколко века и успял да превъплъти в стиховете си всички възможни чувства, които биха могли да се породят между двама влюбени. Бяхме на единно мнение — никой преди или след него не би могъл да достигне висотите на такава емоционална изява.