Христо Пощаков - Произшествие на Клеопатра

Карантинният сектор беше останал назад, тракането на магнитните подметки заглъхваше в порестата облицовка на коридора. Острите ръбове на талона за назначение се врязваха в дланта му, изпотена от притеснение. Все още не можеше да повярва, че се намира на къс скала, отдалечена от Земята на милиарди километри. Марк отново погледна капитана до себе си — присъствието му гарантираше новата реалност в живота му.

Поредната шлюзова преграда се отмести, попаднаха в осветен тунел, насочен към недрата на астероида. Малката като детска играчка платформа, с лекота ги понесе на долу. Към края на пътя й, телата им натежаха — бяха навлезли в зона на гравитационни усилватели. Спряха пред нисък свод, зад който се забелязваше фоайе, с наредени една до друга врати.

Капитанът докосна кръглата подутина на брава и открилият се тесен отвор ги пропусна в продълговато помещение. В дъното му, зад полукръгло бюро-пулт ги очакваше възрастен човек с уморено, изпъстрено от бръчки лице. Беше знаменитият Кронин, пионерът на мините в космоса. Марк нееднократно бе виждал снимката му по вестниците.

— Транспортният кораб пристигна по предназначение! — рапортува капитанът и отдаде чест.

Кронин делово се ръкува и ги покани да седнат.

— Предполагам, че полетът е преминал нормално — изрече приветливо и неочаквано смени гласа си. — След час започваме товаренето на контейнерите с готова продукция. Вие, младежо, вероятно сте новият координатор на мината, Марк Белов, ако не се лъжа. Ще присъствувате при зареждането на кораба, искам да проверя степента на професионалната ви квалификация. До тогава се настанете в двадесет и осма стая. Не се мотайте, половин час преди указаното време ще се срещнем в общия салон, за да ви запозная с персонала свободен от смяна. Оставете талона за назначение, действувайте.

Замаян от бързото развитие на събитията, донякъде засегнат от сухото посрещане, Марк бързо подреди малочислените си вещи. Простата обстановка на стаята беше изучена веднага, надникна в тоалетното помещение. От огледалото над стъклената мивка го изгледа собственото му смутено лице. До срещата с Кронин оставаха десетина минути, не го свърташе на едно място. Излезе в коридора и едва не се сблъска с едър човек на средна възраст.

— Извинете — каза непознатият. — Всъщност се бях запътил към вас. Получих радиограма от Сикарев, имаме общи приятели. Приятно ми е, Слав Сабрински. Може би името ми ви говори нещо.

— Разбира се, Сикарев често е споменавал за вас! Нали знаете поговорката за приятелите?

Зарадван от новия обрат на нещата, Марк тръгна с него към общия салон. Още с влизането си в него, доби приятно впечатление. Шахматни масички, холовизори, електронни игри. Малобройните групички хора не скучаеха. Сабрински започна да изброява имена и професии, а Марк неловко го следваше, смутен от атаката на любопитните погледи.

— Моите момчета — Легран, Нортон, Менендес — спътникът му посочи няколко души със симпатични лица. Всеки от тях е страстен поклонник на шахмата. Заповядай при нас, чувствувай се като у дома си.

Марк с облекчение прие тяхната компания. Скоро установи, че техните характери му допадат и почти беше забравил за предстоящите задължения, когато в салона се появи Кронин.

— Някои тук действуват прекалено бързо — отбеляза той саркастично. — Както и да е, вече познавате новия ми заместник. Белов, придружете ме. Преди да започнем с товаренето, ще ви представя на вашия предшественик. Предварително искам да свикнете с факта, че при нас работата никога не спира.

Раздразнен от проявената безцеремонност, Марк го последва. Началото не изглеждаше обнадеждаващо.

Изминаха няколко седмици. Ежедневието на мината му стана привично, постепенно опозна хората. Те се трудеха безупречно, авариите бяха рядко явление. Само веднъж имаше дребно пререкание с екипажа на космолета, зает с доставката на ледени метеорити за флотационния цех. За здравето на хората се грижеше лекар и медицинска сестра, които определено скучаеха. Въпреки, че беше запознат с данните от централния компютър на астероида, веднъж седмично Кронин го викаше на отчет. Марк се сприятели с момчетата на Сабрински и предпочиташе да прекарва свободното си време с тях. „Дните“ му минаваха неусетно, ала в привидното им благополучие назряваше празнота. Останал насаме, копнееше за Нора, жадуваше да докосне зелена трева. Струваше му се, че годината на контракта, никога няма да изтече.