Христо Пощаков - Произшествие на Клеопатра

Пулсиращото образувание изчезна. Ушите на Марк пищяха, подът се люлееше под краката му. Омекнал и безволев, не можеше да направи усилие.

Беше изгубил представа за изминалото време. Напрегна се и успя да направи стъпка. Следващата му се удаде по-лесно. Просмукани от пот, дрехите лепнеха по тялото му, душеше го възел от сплетени нерви. Те бяха изчезнали безвъзвратно, бяха ги спасили! Бяха изгубили човешки образ, какво ли ги очакваше? Въпросите се трупаха в съзнанието му, пропити от чувство за вина. Той стреля в тях, докато те се бореха за него!

Едва се домъкна до стаята си. Опита се да подтисне конвулсивното треперене, но не успя. Неволно погледна в стенното огледало и видя съвсем непознат човек — с втренчен поглед и побелели коси. Мисълта му се движеше бавно, имаше чувството, че трябва да направи нещо, но какво точно? Сети се след дълго размишление. Излезе навън и безсмислено стиснал деструктура се повлече към кабинета на Кронин. Не разбра как стигна до него, но успя да го връчи и се строполи върху едно от креслата. Почувства убождане в рамото си и потъна в приятна мъгла. Някъде отдалече дочу непознат досега, ласкав глас:

— Всичко свърши добре, нали момчето ми?

„Какво е свършило? За кого е било добре?“ Марк имаше желанието да продължи разсъжденията си, за да се добере до нещо важно, но омарата на сънотворното лекарство му попречи.

По-уморен от всякога, Кронин бдеше над него.

— Успокой се, момчето ми, почивай! — шепнеха сбръчканите му устни. — Страшното отмина, дано да не се върне…

Марк вече сънуваше шахматната дъска с красиви фигури. Сабрински направи първия си ход и се усмихна. Внезапно сънят изчезна, погълнат от нещо черно и безтелесно, което се сливаше с цвета на космоса.

© 1994 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1089]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47