Христо Пощаков - Произшествие на Клеопатра

Пламнал от неудобство пресече помещението и се измъкна в коридора. Направи няколко крачки и долепи ухо до вратата на Нортон. Дочу приглушен разговор, смисълът се изплъзваше. С кого разговаряше? Всички свободни от смяна се намираха в салона! Как трябва да постъпи? Осенен от внезапна идея изтича до стаята си и бързо се върна с миниатюрния си кристалофон, който използуваше в минути на отдих. Прилепи малката кутийка до гладката повърхност, постави го на запис и придвижи регулатора на максимална чувствителност. След малко повече от минута, звуците престанаха да се чуват. Марк пъхна апаратчето в джоба си и положи ръка върху бравата. С известно забавяне, вратата се открехна. Седнал на леглото си, Нортон го посрещна с блуждаещ поглед. Беше сам.

— Какво искаш? — попита с усилие.

— Да те поканя в салона. Болен ли си?

— По-скоро уморен. Реших да почина.

Той видимо се напрягаше да говори. Марк промърмори някакво извинение и излезе. В салона, Сабрински го посрещна с триумфална усмивка. Марк огледа позицията — беше изгубил играта.

— Печелиш — призна равнодушно. — Днес си в добра форма, намери друга жертва.

Въпреки уговорките, нетърпеливо напусна салона и се прибра в стаята си. Кутийката пареше в джоба му. Вкара я в гнездото на усилвателя, върна записа и заслуша. Намали усилвателя и по гърба му полазиха мравки. „… измъчва ни — говореше Нортон. — Унищожава ни, защото не знае защо е създаден!“ „Имаш право — чу се друг глас. — Изсмуква мозъчна информация и се оправдава със самотност. Нима това е причина да убива? Аз бях първия, следващия си ти. Кои са останалите? Чудовището няма да спре. Все още позволява да разговаряме, но всеки момент ще наложи волята си! Трябва да се съпротивляваме, да го заставим да се откаже от по-нататъшни действия! Съгласен ли си Нортон?…“

Звуците престанаха да се различават. Ледените тръпки все още се разхождаха по тялото на Марк. Това беше гласът на Легрен, в който се долавяха нотки от изменения глас на Нортон. Почти не на себе си, Марк извади кристалофона от гнездото му и се затича към кабинета на Кронин.

Старият ветеран изслуша записа и обясненията към него. След кратък размисъл се обърна към металния сейф зад гърба си, нагласи шифъра и го отвори. Бръкна във вътрешността му, извади метален предмет и го подаде на стъписания координатор.

— Лъчев деструктор — обясни кротко. — Едно от страшните оръжия на близкото минало. Спусъкът се освобождава чрез натискане на копчето в страничната част на ръкохватката. Предполагам, че сте наясно, защо ви го връчвам.

Марк недоумяваше.

— Нима не разбирате какво се е случило? Астероидът Клеопатра е посетен от чужд разум, враждебен на нашия! Обявявам извънредно положение! Докато не изясним същността на посетителя и неговите намерения, нямаме право на връзки с външния свят! Не зная дали още сега трябва да уведомим персонала на мината, трудно ми е да избера правилно решение. С връчването на лъчевия деструктор ви удостоявам с извънредни пълномощия. Ако се наложи ще го употребите дори срещу себе си!

Марк мислено отхвърли подобна алтернатива. Огледа матовия черен цилиндър и го обзе съмнение.

— Защо сте уверен във враждебността на чуждия разум? — попита колебливо.

— Смъртта на Легран и състоянието на Нортон са достатъчни — злъчно отвърна Кронин.

Все пак, макар в неизвестна форма, Легран продължава да съществува, а за Нортон не можем да бъдем категорични. Не отричам опасността на ситуацията, но ми се иска да не пропуснем възможността за контакт с чужд разум. Изглежда станалото е плод на недоразумение. Можем да смачкаме мравка по пътя си, без да си даваме сметка какво сме извършили. Сравнението е неудачно, но нека да помислим, преди да вземем окончателно решение. Защо да не се опитаме да влезем в контакт с неканения гост? Човечеството отдавна го очаква. Легран споменава за самотност, това е съвсем разбираемо чувство!

— Фактите са железни! — отсече Кронин. — Нямаме време за умуване. Опитвате се да ме убедите в нещо, в което едва ли сам вярвате. Разбирам благародните ви подбуди, но трябва да разберете: действията на чуждия разум могат да се приемат само като враждебни! Нямам намерение да приемам ролята на мравка и да завися от чуждото благоволение! Помислете за отговорността пред хората — Тя се разделя между нас двамата! Достатъчно по този въпрос, следете Нортон!

Ядосан от безцеремонното отношение, Марк напусна кабинета.

Новата работна смяна не се отличаваше от предишните. Автоматите дълбаеха недрата на скалата, кой знае защо наречена Клеопатра, на пръв поглед всичко изглеждаше в реда на нещата. Марк разчиташе данните от предишната смяна, когато на екрана пред него се появи разтревоженото лице на Сабрински.