Христо Пощаков: Не искам да ми се доверяват

Да, слушам ви, разбира се, вие сте приятен събеседник и външността ви е прилична, не сте като ексхибиционистката, с която случайно се свързах вчера. Както вече ви обясних, от съученика ми Рамзин излезе герой, а от мене нищо особено — така твърдяха онези познати, и досега не мога да разбера защо коментираха скромната ми личност. Прав сте, подслушвах ги без да искам, стана едно от поредните преплитания на видеофонните линии, получи се съвършено случайно. А се твърди, че средствата за масови комуникации непрекъснато се усъвършенствали! При затворения живот, който водя, видеофонът е единственото ми развлечение, смятам, че всеки ще ме оправдае. Бях набрал номера на единия от двамата, не съм виновен за индиректното ми включване. По същия начин набирам информационната служба за спортни новини и центъра за управление на времето. Моля да бъда разбран правилно: не се смятам за посредствена личност. Какво казахте? Наистина, Рамзин получаваше отлични оценки, а аз се борех със средните, но това не е съществено, резултатът се дължеше на собствения ми мързел, а не на възможностите. Когато той стана астронавт, а аз оператор на автоматични хидропонни линии, съвсем не му завиждах, беше ми все едно. Дори когато името му гърмеше навсякъде и никой не се сещаше за мене, окото ми не мигваше. Не вярвате? Не сте прав. Вярно, че го търсех по-често отколкото той мене, но в крайна сметка ролите ни се размениха. А сега нямам желание дори да си спомня за него — той ме доведе до това състояние. Какво? Питате защо? Впрочем и с вас се свързах съвсем случайно. Не ви познавам и именно затова ще споделя някои неща от живота си, а вие, ако щете ги разпространявайте. Не се обиждайте, виждам интерес по лицето ви. Нали всяка сутрин не се оглеждате, преди да излезете на улицата, нали не прибягвате до най-близкия разпределител за телепортиране? Все още успявам без проблеми да се добера до Големия оранжериен център, добре, че Рамзин не знае къде точно работя. Единствено там намирам временно спокойствие. Пред взора ми малките семенца покълват, наедряват и се превръщат в разкошни свежи марули, пращящи от витамини и полезни за всеки човек вещества. Каква поезия, а? Разбирам, сега се говори за подпространствени инвертори, за инвазии в неизвестни галактики и ако някой спомене „Посетих звездния куп М-13“, наоколо се разнася многозначително „Ааа“, като че ли кой знае какво се е случило, въпреки че експедициите в дълбокия космос са част от ежедневието, каквото е и поточното отглеждане на марули. Убеден съм: тези крехки творения на природата ще се употребяват пълноценно, докато съществува човечеството. В известен смисъл те са вечни. Какво? Не сте напълно съгласен? Това си е ваша работа. Отново ме питате за Рамзин. Зная, зная, че е известен. Не, не съм злословил по негов адрес. Нито притежавам образованието му, нито неговата героичност, за да понасям бремето му. Какво бреме ли? Голямо, много голямо, затова се озъртам по улицата. Съвсем естествена реакция. Всъщност сам се натиках „между шамарите“, но той има определена вина — можеше да откаже да ме приеме. Защо стана така? Добре, ще ви разкажа и сами ще се убедите, че имам право. Не съм нищожна личност, както твърдеше единият от онези двамата, напротив, притежавам ценни качества. Умея да отделям действително интересното от тривиалното, имам изключителен нюх към важни събития и оттам тръгна всичко. Какво казвате? Съмнявате се? Тогава да прекратим разговора и без това не се познаваме. Какво? Извинявате се? Добре, добре. Твърдите, че сте пенсионер и може да ме слушате до утре, а освен това имаме общи навици — обичаме да си стоим по къщите и да говорим по видеофона. Е, аз по-рано нямах такива, но напоследък се появиха. Но нека да се върна към темата. Спомняте ли си последната експедиция към елиптичната галактика М-87? Не? Как е възможно? Такъв шум се вдигна! И го считате за напълно нормално, а аз не съм на вашето мнение. Оттам тръгна всичко, от невероятните ми способности, за които споменах. Ще ви припомня фактите: тричленна екпедиция извършва омега-преход и се озовава в околностите на синя звезда гигант, притежаваща планетна система. Не се регистрират информационни полета, планетите изглеждат без признаци на разумен живот. Астронавтите се приземяват на четвъртата от тях, с намерение да направят обичайните си проучвания, но в този момент звездата-гигант колапсира, а земната твърд под краката им буквално се пръска в космоса.