Христо Пощаков - Не искам да ми се доверяват

— Защо ме мъчиш с лекции? Няма ли да ми съобщиш нещо съществено? — възнегодувах основателно.

— Не ти ли е ясно, нещастнико! — озъби се Рамзин и стъписването му изчезна. — Краубе провери действието на кодовата дума в космически мащаб и предизвика трансформация на звездна система. Гравитационният инвертор на капсулата предаде компътърния „Т“-сигнал.

— Защо, по дяволите!? — избухнах невъздържано. — Твоят Краубе е бил извратен тип, обхванат от мания да разрушава.

Рамзин отново смени настроението си. Седна до мен, сложи ръка върху рамото ми и заговори тихо:

— Съжалявам. Създал съм невярна представа за този гений. Неговото последно откритие остана несбъдната мечта. Малко преди полета Краубе беше стигнал до извода, че законът му притежава антипод, способен да формира анти-деструктивен сигнал, който също може да се сведе до кодова дума!

— Да пукна, ако разбрах нещо! — извиках с досада.

— Слушай съвсем внимателно: представи си, че си извършил омега-преход и си се озовал в зона на космоса, лишена от звезди. Около тебе цари непрогледен мрак, невъобразимо далече едва се забелязват бледи петънца на галактики. Ти заставаш пред компютъра и произнасяш не „деструктивна“, а „съзидателна“ кодова дума. Пространството пред тебе се озарява от неописуем блясък и от недрата му започва да извира материя, която пред очите ти започва да формира началото на нова вселена! Няма ли да бъде грандиозно?!

— Искаш да кажеш, че Краубе е мечтал да влезе в ролята на Бог!?

— Е, нещо такова. По-скоро в ролята на творец. Осъзна ли накрая неговия гений?

— Затова ли побесня преди малко?

Очите му застинаха. Когато се възвърнаха към живот, от тях се излъчваше ужас.

— Трябваше да се сетиш — промълви с вид на обречен. — След приземяването на четвъртата планета, професорът произнесе трансформационната кодова дума, а аз я чух и запомних! Но ти никога няма да я научиш. Откъде да зная дали тя няма да разруши Слънчевата система? Да ти призная, изпитвам постоянен страх — ужасната дума ме преследва! А ако се разболея и бълнувам, ако я произнеса насън?! Жилището е натъпкано с микропроцесори, вещите слухтят като кучета, дори сифонът на мивката е наострил уши. Повечето от тези изобретенийца, привикнали да изпълняват устни заповеди, са част от гигантската мрежа на земните комуникации! А думата се напъва да излезе на бял свят, иска да разбере дали всичко около нас ще изчезне! Ако си истински приятел, можеш да ми направиш голяма услуга. Вземи статуетката от масата и ме удари по главата! Убий ме, цялата човечество ще ти бъде благодарно!

Рамзин смирено падна на колене, а погледът му се замъгли от влага.

— Стани веднага! — извиках отвратен.

— Виж слънцето! Грее! — проплака той. — И птиченцата пеят, пърхат невинно, топлят се под лъчите му! Нима не желаеш да запазиш този ласкав уют?

Рамзин се втренчи в светлия правоъгълник на прозореца с някаква странна отреченост, но неочаквано скочи като ужилен и изрева хрипливо:

— Ако си ми приятел, изчезвай веднага! Защото проклетата дума е на върха на езика ми — едва я задържам! О, боже! Каква гадна безмислена дума!

Той рухна на близкото канапе и зарида безутешно — нервното напрежение беше изсмукало силите му. Заразен от неговия ужас, панически изхвръкнах навън.

Оттогава животът ми се превърна в кошмар. При повикване не отговарям нито на служебния, нито на домашния видеофон. Аз търся, не позволявам да ме търсят. Но въпреки взетите мерки, някой ден Рамзин ще ме намери. Ще изскочи отнякъде като зъл дух от бутилка, ще се домъкне, за да прошепне в ухото ми думата! И ако това се случи, единственото, което остава да направите, е да се приготвите с евентуалната си раздяла с този красив свят. Да, разбира се — ужасно е да познаваш себе си! Защо прекъснахте връзката, къде изчезнахте? И вие се уплашихте, не ви издържа душичката! Вървете по дяволите тогава!

© 1993 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1073]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47