Христо Пощаков: Играта

Мелодичният звън на инфото отекна в малкото жилище и прекъсна ленивите мисли на Ори. На екрана до изгледа на гората в панорамния прозорец вече се мъдреше киселата физиономия на приятеля му Хорт. Бръчките по челото му и свъсените черни вежди издаваха вътрешно напрежение. Ори прие разговора и установи взаимен визуален контакт.

— Какво се е случило? — попита прозявайки се.

— Снощи набрах десет хиляди точки, но си изхабих нервите. Все пак продължавам в следващия кръг.

— Сигурно си доволен.

— Да, но не съм. През изминалата нощ сънувах гадни изчадия, които непрекъснато ми задаваха тъпи въпроси. Изглежда изпитвам подсъзнателен страх от следващите нива. Ти до къде стигна?

— Тайна — наду се Ори, тъй като вече бе минал дванайсет хиляди, освен това тайната беше двузначна.

— Приятелите споделят всичко — нацупено каза Хорт. — Мира и Матратам са ми само познати, но си признаха, че са отпаднали.

— Да речем, че продължавам. Какво толкова те засяга?

— Обиждаш ме. Ще ми бъде много приятно, ако стигнем до Алгедон заедно.

— Женската компания е за предпочитане.

— Спечелим ли, ще я осигурим на място. Съществуват и умни жени, които ще наберат нужните точки. А райската обстановка, в която ще се окажем, ще предразполага към интимни запознанства.

— Ще ходим ли на покупки? — смени темата Ори и отново се прозя. — Да се срещнем след час пред супермаркета.

— Добре — както винаги се съгласи Хорт. — Само не ми приказвай за тайни.

Ори изключи връзката, погледна към панорамния прозорец и смени гората с крайбрежен прибой и крясъци на чайки. Вътрешната боксониера на петдесет и втория етаж в жилищния конгломерат предлагаше пет хиляди различни изгледа, еднообразното подсвиркване на горските птички му беше омръзнало. Беше петък, началото на един от трите почивни дни, който трябваше да бъде запълнен с някакви занимания. И той започна със сутрешния си тоалет.

Докато тънките струйки рециклирана вода приятно се впиваха в кожата му, Ори се въртеше из тясното пространство на душ-кабината и продължаваше да мисли. Да каже ли на Хорт тайната си или да я премълчи. Не беше възможно поне част от милионните участници в играта да не се сети за употребата на импланти, защото не съществуваше регламент, който да ги забранява. Фактът, че те поскъпваха на пазара го подсказваше.

Автоматиката прекъсна петъчната водна дажба, той излезе от кабината и включи сензора на обемното огледало. Тримерният образ на собственото му тяло го накара да се огледа критично. Завъртя градуса на обзора, установи, че под лявата плешка на гърба му се е появила нова бенка и върна образа си в първоначално положение. Употребените напоследък кремове бяха стопили излишните мазнини, беше все още строен и с приятно лице. С доближаването на четирийсетте, бадемовите му очи бяха станали още по-изразителни, а присадената му коса запазваше модната за сезона прическа, която добре контрастираше със златистата кожа на обезкосменото му лице. След като задоволи чувството си за суета, Ори се вмъкна в купеното наскоро трико, което предполагаше поне три обличания, обу сандалите си, постави кредитния диск в джобчето на гърдите и беше готов за излизане.

Локалния супермаркет бе отживелица, която упорито надживяваше столетията, поради функцията й на зона за преки социални контакти. Почти всеки средностатистичен жител на планетата се радваше на живото обкръжение на тълпата, което погалваше атавистичното му стадно чувство, даваше усещането за съпричастност към човешката общност и подобряваше душевния комфорт.

Ори не бе като мизантропите, които получаваха продукти в домашните си терминали, след това отправяха в търговския център нови каталожни номера и не им оставаше друго, освен да включат инфото към местния център за психотерапия.

Не беше такъв, дори не се притесняваше от блъсканицата в пневматичния лифт, който обслужваше неговия етаж. Притиснатите до него себеподобни по-скоро го радваха и той се чувстваше като средно щастлив човек.

Разходката по коридора на конгломерата на един от долните етажи, винаги предизвикваше приятно усещане. Петстотинте метра от изхода на лифта до входовете на супермаркета се превръщаха в радостно петъчно удоволствие. Ори знаеше, че ходенето пеша се е препоръчвало преди хиляди години, още в зората на техноцивилизацията, но в днешни дни на Земята бяха останали твърде малко места, където то можеше да се практикува. В това отношение повърхността на Алгедон предлагаше идеални условия и той отново се сети за играта, която даваше възможност за пребиваване на тази прекрасна планета, въпреки че с всеки изминал ден въпросите ставаха все по-трудни. Дали не трябваше да помисли за импланти, предлагани на черния пазар? За жалост, те струваха скъпо.