Христо Пощаков - Играта

Той запристъпва внимателно, така както бе гледал по филмите, доближи до дънера и светкавично замахна с мрежата. Преди тя да докосне красивото създание, то литна със сърдито бръмчене.

— Некадърен си — присмя му се Хорт. — Ако беше оставил на мене, отдавна да съм я хванал.

— Мислиш го за лесно. Ще си умра от удоволствие да видя какво ще направиш.

Следващата муха кръжеше на някакъв разложен остатък с неприятен мирис. Хорт я изчака да кацне и внимателно, леко приведен, започна да се доближава към нея. Бързият му замах с мрежата не му помогна. Насекомото се изплъзна в последния момент и изчезна между дърветата.

— Май не е много лесно — ухили се Ори. — Предлагам ти да се разделим и да се движим на десетина метра един от друг. Така ще откриваме два пъти повече мухи.

Изминаха още няколко часа, неуспехът ги преследваше. Вече бяха се изподрали от бодлите на някакви храсталаци, а Хорт успя да ожули коляното си.

— Скапана работа — промърмори с досада Ори. — Не можем да съберем и пет точки.

— Спомни си напътствията на Слок. Правилата за ловуване трябва да се изработят от самите нас. Нужна ни е тактика, а нямаме такава. Не очаквах, че тези мухи или клоки ще се окажат толкова хитри.

— Трябва да им изучим навиците.

Щателното наблюдение установи, че грамадните насекоми се навъртат около миризливи материи и не обичат да прелитат на дълги разстояния. Освен това често се връщаха там, откъдето бяха излетели.

След кратък оглед, приятелите откриха място за кацане на мухи, което изглеждаше напълно подходящо. Наподобяваше огромно изпражнение, от което се разнасяше силна воня. Затиснал носа си с пръсти, Ори заяви:

— Ти се поразходи наоколо и подгони насам някоя друга муха. В това време аз ще се правя на дърво в близост до примамката, с повишена готовност за захлупване. Предлагам да си делим точките.

Както винаги Хорт се съгласи и стъпките му заглъхнаха в близката околност. Ори стоически стоеше до купчината пред него, замислен за причината на произхода й. При всички случаи би могло да я произведе само нещо много голямо. После се сети, че стои пред нея със съвсем друга цел и моментално се стегна, заемайки ловна поза.

По някое време усети, че кръста започва да го наболява, а крайниците му започват да изтръпват. Наоколо се дочуваха тичащи стъпки, придружени от проклятията на Хорт. Но приятелят му беше инат по природа и не се отказваше лесно, проявявайки завидна упоритост в преследването на крилатите създания. Изглежда действията му се увенчаха с успех, тъй като най-накрая едно от тях благоволи да кацне върху примамката. Ори затаи дъх, наведе се бавно и заедно със сака светкавично се пльосна върху миризливата купчина. Доста се изпоцапа, но под завряния му в нея нос се разнесе сърдито бръмчене. Той се взря в мрежата, в която се блъскаше красивото насекомо и нададе победен вик. Беше хванал първата си муха!

Хорт се довлече запъхтян, видя резултата и се усмихна радостно. След това те напъхаха улова си в едно от сакчетата и здраво го завързаха.

— Време е за обед — каза Ори. — Да се връщаме при бунгалата, доста се изморихме.

Когато стигнаха до тях бяха посрещнати от завистливите погледи на вече завърналите се съперници в играта. Някои от тях подръпваха сакчето, за да разгледат улова по-добре и ядосани се отдалечаваха. Всички бяха наясно, че задаването на въпроси, свързани с хващането на клоки бе напълно излишно. Придобитите ловни умения трябваше да бъде ревниво пазени.

След като се измиха от мръсотията, приятелите седнаха на общата маса. Около тях цареше неловко мълчание, все още никой не бе отбелязал първата си точка.

— Браво! — похвали ги Слок, след като вкара плячката им в специална за целта кутия.- Като за първи ден, съвсем не е лошо. Няма да ви разпитвам как се справихте, това си е ваша тайна.

Той отбеляза в ръчния си компютър първата точка на името на Ори и доволно се усмихна.

— Смятате ли да продължавате през следобеда? — попита.

Хорт се спогледа с приятеля си и двамата мълчаливо кимнаха.

— Само че този път ти ще гониш мухите, а аз ще ги ловя — прошепна той на Ори. — Не е правилно само аз да тичам.

— Добре де, от мен да мине.

Късният следобед им поднесе улова на второ красиво създание. Завистливите погледи на съперниците им, отправени към тях преди вечерята, бяха станали още по-завистливи. Ори установи, че обектът на вниманието му го изгледа доста внимателно.

През следващите дни те неколкократно променяха тактиката, но стигнаха до извода, че засадата е най-доброто нещо. Броят на точките, които си разделиха, надхвърляше шестнайсет. Останалите участници в играта открито показваха омразата си, само тази, която беше обект на въжделенията му, непрекъснато кръстосваше поглед с неговия. Вече бе научил името й, както и това на новата й приятелка. През същата вечер на Ори му хрумна извънредно интелигентна мисъл и той реши да я сподели с Хорт.