Христо Пощаков - Играта

— Искам да ти предложа нещо — започна неуверено. — Ще бъде по-разнообразно, ако се разделим временно.

— Какво?!

— Виждаш ли ги онези двете? Настанени са през едно бунгало от нашето и ми изглеждат много нещастни. А това състояние не е полезно за такива красиви жени. Застаналата отляво се казва Инта, а дясната Мира. Досега не са отбелязали точка, защо да не им помогнем? Например ти да половиш мухи с Мира, а аз с Инта.

— Ясен си ми. Отново ме предаваш, нещастнико. И друг път се е случвало.

— Защо? Приятелката на Инта съвсем не е грозна.

— Не обичам делене на награди с жени.

— Какво му е лошото? В древността са казвали, че да разделяш всичко с ближния си е голяма добродетел.

— Имаш предвид леглото ли?

— Дори да е така, има ли нещо лошо? Да не мислиш, че цяла година ще се занимавам само с ловене на мухи?

— Не знаеш какви са наградите.

— Едва ли ще бъдат нещо особено. Тези големи жабоци похарчиха доста пари на Земята, а сега вероятно си правят реклама на планетата и сигурно ще ни разкарват насам-натам.

— Като предлагаш подобно нещо, поискал ли си съгласие?

— Не още, но смятам, че няма да има проблеми. Усещам го интуитивно.

— Омръзна ми все да се жертвам за теб — промънка Хорт. — Не мога да си обясня защо те търпя от толкова време.

— Търпиш ме, защото съм ти приятел — отвърна Ори, зарадван, че е пробил фронта. — Завърти си главата и погледни Мира. Съвсем не изглежда толкова лошо.

Хорт изръмжа, без да му отговори.

Малко по-късно, Ори пристъпи към преки действия. Инта изненадващо бързо се съгласи да образуват ловна двойка, а приятелката й, макар и след известно колебание, накрая прие идеята. Черноокият му, малко масивен приятел, не беше съвсем за изхвърляне. После Ори накара двете приятелки да се закълнат, че ще запазят в тайна наученото в процеса на лова.

След еднодневна практика, новообразуваните ловни двойки доста се сближиха и с общ консенсус решиха да се разместят из бунгалата. Ори отиде при Инта, а Мира при Хорт. Двете жени най-после бяха постигнали първите си точки и изглеждаха доста доволни. Кой знае защо, Хорт се чумереше още два-три дена, след това новото положение изглежда започна да му харесва.

— Винаги ли си бил толкова умен? — попита го Инта една вечер, след като бяха приключили с прегръдките. — Имам чувството, че можеш да спечелиш всяка игра.

Този път Ори реши да не сподели тайната си. Беше свикнал с имплантитите и не усещаше главата си подута. В крайна сметка притежаването на собствена тайна не бе забранено.

— Аз съм умен, а ти си красива. Двамата сме чудесна двойка. Съществуват спорове по качествата на бъдещите ни деца, ако ще имаме такива.

— Какво искаш да кажеш?

— Идеалния вариант е да се получат и умни, и красиви.

В последствие се оказа, че тя не знае да плува и той радостно предложи услугите си. Имплантираните му знания помагаха да израства в очите й с всеки изминал ден, а тя все повече му харесваше.

Хорт също се увлече по Мира и двете двойки станаха почти неразделни. Околната природа пригласяше на любовният им романс, а количеството уловени мухи нарастваше. И двамата великодушно разделяха точки с половинките си, но непрекъснато тичаха като изтървани. Женската част на отборите постепенно отработи точни движения и красивите едри създания рядко се изплъзваха от коварните мрежи. Техния пример породи подражание, ловитбата по двама стана типично явление в групата. Хитростта на мухите нарастваше с всеки изминал ден, но се компенсираше от нарастващата ловкост на ловците. Преследването на крилатите насекоми ставаше все по-ожесточено, а събраните точки нарастваха. Един ден Ита и Ори набраха сто и наградата се оказа дълга разходка в околностите на красиво планинско езеро. Хорт и Мира не се забавиха да повторят краткото пътешествие. Слок все по-доволно прибираше уловената плячка и педантично я подреждаше в неизменните си кутии, без да забравя да отбелязва точките.

Измина повече от половин година, играта се бе превърнала в някаква лудост. Започнаха първите караници за ловни територии, всяка двойка обвиняваше съседната, че присвоява методите й на ловуване. Скоро се стигна и до сбиване. Жабообразният наставник едва смогваше да въдворява ред.

— Всички са се побъркали от тези мухи — сподели една вечер Ори с Хорт. — Защо да не си гледаме кефа и по-малко да се напъваме? Наградата при хиляда точки не беше кой знае какво. Развеждаха ни да зяпаме някакви скапани камъняци.