Христо Пощаков: Играта

— Вече го направихме — установи Ори унило.

— Можехме да си подсказваме през инфото.

— Знаеш ли, дали ако се разровеха, нямаше да ни хванат? Всички разговори се записват в Централната памет, дори и този. Електронната поща е много по-безопасна.

— Не постъпихме съвсем честно — призна Хорт с известни угризения.

— Ти ли ще ми говориш за честност? — ядоса се Ори. — Къде беше, когато ти набутаха имплантите? Или тръгваме за Алгедон, или не. Моралната страна на въпроса отдавна сме я разнищили.

— Добре де, не се сърди. Хайде да поиграем на „убий негодника“, малко ще се поразсеем.

— Лягай да спиш. Очакват ни още две нива. И да не стигнем до последното, точките вече се удвояват. Да се наспим добре и утре да бъдем свежи като хидропонни краставици.

Ори изключи инфото и неволно се засмя на собствената си тъпотия. Насочи лъча на дистанционния къщовник към стената и се дръпна настрани, за да не бъде ударен от разтварянето на леглото. След това си облече пижамата, новият сигнал на къщовника наду меката подложка на леглото, а автоматичният камериер разстла нови завивки. Той се пъхна под тях и положи глава върху подутината, която заместваше възглавница. Нагласи панорамният прозорец на пълнолуние, прибави боров мирис към струята на климатизатора и унесен от тихото свистене, бързо задряма.

Събуди се с вик, беше сънувал кошмар. И той като Хорт бе отговарял в съня си на някакви въпроси. Изригна няколко не цензурни думи, стана и се отправи към тоалетната. После реши да се обади на приятеля си.

— Защо ме безпокоиш по никое време — възмути се Хорт, който все още сънливо премигваше.

— И аз сънувах страшно гаден сън — оплака се Ори. — Участвах в някаква проклета игра, не отговорих на нито един въпрос и накрая ме убиха.

— Като те гледам, нищо ти няма. Обикновено след лоши сънища се случват хубави неща, поне така казват. А сега ме остави на мира, ще закъснея за работа. И тази вечер да не забравиш да включиш електронната поща.

Донякъде успокоен, Ори се облече и се запъти към един от басейните, разположен между втория и третия етаж на неговия жилищен конгломерат. Когато пристигна там и се зае със задълженията си, мислите за играта все още се въртяха в главата му и го правеха разсеян. В очите на строените пред него дребосъци се четеше надежда и уважение — нали той щеше да ги научи да плуват. Крайната цел беше да ги подготви за състезания, ерата на техноцивилизацията обичаше спортуването. Ако не беше случило едно от децата се преобърне с пояса си и да глътне вода, работният му ден щеше да приключи успешно. Разсъжденията за развоя на играта го бяха направили разсеян.

— Господин Тантари, отправям ви предупреждение — прозвуча равния глас на автоматичния контрольор. — При второ подобно нарушение ще бъдете отстранен от заеманата длъжност.

Ори стисна зъби и изпсува на ум. До края на заниманията нямаше повече произшествия.

Същата вечер, из кондиционирания въздух на боксониерата му витаеше особено напрежение. Този път не се заплесна, включи холото, избра канала на играта и адреса на Хорт в електронната поща, след което не му оставаше друго, освен да изчака началото на предаването. Най-сетне жабоподобният водещ се появи в холо-пространството, без да забрави да каже колко красива е родната му планета, обяви броя на спечелените досега награди и Ори въздъхна облекчено. Все още оставаха над петстотин неполучени. Най-сетне първият въпрос беше зададен:

— В продължение на какъв период от време се излюпват от яйцата си малките крокодилчета в зоопарковете?

Импланта по биология веднага му подсказа: „от две до три седмици, в зависимост от поддържаната температура“. Той бързо написа отговора и го препрати. Не мина много време и в ъгъла за връзка с предаването запламтяха радостните червени цифри 19500. Но следващият въпрос едва не го уби:

— Звездата Порцион А се намира на 11.3 светлинни години от Слънчевата система и се смята за съседна. Назовете класът на спектъра й и нейната абсолютна звездна величина.

Ори все още седеше с отворена уста, когато Хорт отново се притече на помощ. В долният десен ъгъл на холото се появиха F5 и 2.8, които моментално бяха прехвърлени като отговор.

Следващите мигове се изнизваха безкрайно бавно и Ори почувства, че го облива студена пот. Най-сетне в лявата долна страна се появи надпис с едри букви: ПОСТИГНАХТЕ 21000 ТОЧКИ, ПЕЧЕЛИТЕ! СВЪРЖЕТЕ СЕ С А▲-400-В▼-890 ЗА ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОР.

От инфото вече го наблюдаваше доволната физиономия на Хорт.