Христо Пощаков - Играта

Групата от спечелилите наградите премина през формална митническа проверка, след това беше събрана от кротък на вид слакс.

— Добре дошли на Алгедон — проквака той, /тя/,/то/. — Казвам се Слок и ще ви напътствам по време на престоя ви тук. В програмата за днес се предвижда настаняване и почивка. Мястото, определено за вашата група се намира край море и който желае, може да се окъпе. Плажната зона е обезопасена, ще разполагате със спасител, така че бъдете спокойни. Отсега се разпределете по двама, тъй като бунгалата, в които ще бъдете настанени са с по две спални помещения, две бани с вани и общ хол. За ваше улеснение ще ме разпознавате по жълтата халка върху кожната гънка от дясната страна на устата ми.

„Бунгало, вана, хол, все неизвестни думи — помисли Ори, но имплантите в главата му си мълчаха. — Впрочем скоро ще разбера“.

Транспортното им средство плавно се движеше на въздушна възглавница, вятърът приятно галеше лицата на пасажерите в откритата каросерия и развяваше косите на жените.

Бунгалата се оказаха кокетни постройки, направени от естествен непознат материал, наречен дърво. На Ори много му се искаше да направи двойка с платинената красавица, но тя вече си беше намерила приятелка и той трябваше да се примири с присъствието на Хорт.

Вътрешността на тяхното временно жилище се оказа доста прилична и предлагаше необходимите удобства. Ваната служеше за по-приятни хигиенни цели, тъй като слаксите изглежда не се интересуваха от изразходването на скъпоценната на Земята течност. Спалните притежаваха климатизатори, а холът представляваше по-голямо средно помещение, в което можеше да се приемат и гости. Но липсваха инфо и холовизор.

— Дано да не пукнем от скука — каза Ори. — Обличай си банските и да тръгваме да се къпем — нареди по навик той на приятеля си.

Престоят на Алгедон все повече му харесваше. Водата бе приятно топла, а слънцето меко обгаряше кожата, по-добре от всеки солариум. След вкусната и добре поднесена вечеря на общите маси им бе изнесен концерт. Местните музиканти изпълняваха на непознати инструменти приятни за ухото мелодии. Всички наоколо за първи път слушаха музика на живо, усещането бе несравнимо.

След закуската на другия ден, Слок събра групата и заяви:

— Днес пристъпваме към нова игра, нарича се „улови клоките“. Представлява лов на хвърчащи насекоми, които са много бързи и хитри. За да бъдат хванати, се изисква ловкост и ловни умения. Клоките са безобидни летящи създания, които са напълно безопасни. Нито хапят, нито жилят. Всеки уловен екземпляр носи точка за състезателя. Петдесет точки носят награда, хиляда — по-голяма, а при набрани десет хиляди се получава „Голямата награда“. Сега ще ви покажа препариран клок, за да знаете как изглежда.

Жабообразният им наставник бръкна с дебелите си пръсти в торбата, окачена на рамото му и извади нещо, при вида на които очите на Ори се облещиха. Беше огромна муха. Под лъчите на слънцето по крилете и тялото й преливаха многоцветни отблясъци.

— Това нещо е красиво — обади се Хорт. — Жалко е да ловиш такова хубаво създание.

— Казва се „муха“, само че на Земята не е имало толкова големи — поясни приятелят му. — Били са изтребени на родната ни планета като много вредни.

— Не можеш да ме убедиш, че не е красива — намръщи се Хорт. — Да ти стане жал да я хванеш. Сигурно като си лети на свобода представлява прекрасна гледка.

— Ще видим що за игра ще е тази — недоверчиво изрече Ори и затърси с поглед спътницата от групата, която бе станала обект на повишено внимание.

Слок раздаде на всички големи конусообразни мрежи, опънати върху обръчи, снабдени с дълга дръжки и показа как се борави с тях. После прибави към тях сакчета за прибиране на улова. Хорт хвана връчения му атрибут, замахна с него и установи, че е доста лек за боравене.

— Напомням ви, че правилата за ловуване ще се изработват от самите вас — заяви техният наставник. — Скоро ще се убедите в трудностите по хващането на всеки клок. Територията зад бунгалата е на ваше разположение и е чиста от опасни животни. Приятна игра!

Приятелите бодро закрачиха към близките гъсталаци, зад които се издигаха високи дървета. След около час озъртане, забелязаха първата грамадна муха. Беше кацнала върху някакъв повален дънер, препичаше се на слънце и чистеше с крака крилете си.

— Моя е — прошепна Ори. — Аз пръв я видях.

— И двамата я видяхме — възрази Хорт.

— Дори да е така, аз ще опитам пръв.