Христо Пощаков - Играта

— Тайна, по дяволите! Не те ли беше срам да го кажеш! — изригна внезапно Хорт, докато тикаха количките си край щандовете на супермаркета. — Как може да имаш тайни, след като всяка вечер ти казвам докъде съм стигнал? За какво са приятелите?

— Без малки тайни, животът не е интересен. Както си тръгнал, ще искаш от мен да споделям какво съм ял снощи и кога съм посетил тоалетната.

— Не вулгаризирай отношенията ни. Нима не желаеш да посетим райските места заедно? Защо трябва да криеш от мен постиженията си?

„Наистина защо?“ — попита се Ори и реши, че е бил обладан от синдрома „чувство за съперничество“. Хорт заслужаваше повече и истинският смисъл на тайната трябваше да бъде споделен. Ори спря до един от щандовете за извънземни, огледа се подозрително и изплю камъчето:

— Понеже не съм умен като теб, използвам импланти. Вземи и го раздрънкай наоколо.

— Импланти ли? — учуди се Хорт. — Не са ли забранени?

— Нито е казано, нито записано в условията на играта. Да не мислиш, че само аз съм се досетил? Не е лошо и ти да си тикнеш някой друг биочип в мозъка.

— Откъде се намират? — попита приятелят му след кратък размисъл.

— Най-сетне да чуя нещо смислено. Не се безпокой, аз ще те уредя.

Те купиха по пет чифта самозагряващи се чорапи, бутилки с тонизираща напитка и няколко връзки от новия извънземен зеленчук, който според рекламата му, бе много витаминозен. При плащането на касовия автомат, Ори загрижено огледа остатъка на изтънялата си сметка, после се сети за Хорт и получи успокоение. Приятелят му никога не отказваше дребни заеми.

Двамата излязоха от супермаркета, побъбриха още няколко минути и се разбраха след два часа да се срещнат пред кабинета на „много добрият неврохирург“. Докато връчваше адреса му, Ори заяви, че дотогава ще набави необходимите импланти.

— Боли ли? — попита Хорт преди да се разделят и му подаде кредитния си диск.

— Говориш глупости. След като ти залепят черепа, дори не остават следи по главата. Ако беше повече информиран щеше да знаеш, че мозъкът не изпитва болка. Не стига, че правя услуга, ами капризничиш.

Ори махна пренебрежително с ръка и запраши към пневматичния лифт.

След няколко дни, благодарение на имплантите, те бяха събрали по петнадесет хиляди точки.

— Включвай играта! — изрева една вечер Хорт по инфото, докато приятелят му обичайно се размотаваше. — Навлизаме в последните кръгове!

За разлика от друг път, Ори незабавно изпълни нареждането и се заслуша в квакащия тембър на водещият.

— Преминаваме към осемнайсто ниво — съобщи той,/тя/,/то/, тъй като все още не бе станало ясно дали слаксите притежават определен пол. — Каква е пулсационната честота при подпространствени съобщения?

Ори беше изпаднал в паника, когато в долния десен ъгъл на холото, отреден за електронната поща се появи надписа „квазисинхронна“ и той без много да мисли отправи отговора в канала на играта. Мигновено беше разбрал, че Хорт му подсказва. След още няколко мига в долния ляв ъгъл, отреден за връзки с предавания се появи цифрата 16000. Беше преминал успешно към следващото ниво, ставаше ясно, че подсказването не се регистрира.

— На колко метра дълбочина е регистрирано последното постижение за гмуркане под вода? — последва нов въпрос.

Ори написа 199 метра и побърза да прехвърли цифрата в електронната поща, в която все още стоеше адреса на Хорт. За всеки инструктор по плуване, такъв отговор не представляваше трудност, тъй като в рамките на служебните си обязаности следеше състезанията, а освен това, той се чувстваше задължен да върне услугата.

Ниско вляво сладко замигаха цифрите 17000 и кожата му настръхна от удоволствие. Крайната цел изглеждаше съвсем близка.

Водещият зададе следващия въпрос:

— Къде се провеждат брачните обреди на тарнилонците от Еридан?

Многобройните импланти мълчаха. Не беше ясно какъв е съставът на атмосферата на тази планета, дали тарнилонците бяха амфибии и членестоноги, как се размножаваха, каква беше тяхната религия и имаха ли такава. Беше забравил да присади в мозъка си чип по ксенобиология, който едва ли щеше да помогне, тъй като въпросът по-скоро беше в сферата на местните социални отношения, освен това…

Мислите му съвсем се разбъркаха, но съобрази навреме да напусне играта. Хорт сигурно беше направил същото, тъй като физиономията му вече надничаше от инфото.

— Спряхме за тази вечер, но почти стигнахме до финала — отбеляза той делово. — Трябваше по-рано да се сетим за възможностите от взаимен обмен на информация. Щяхме да спестим доста средства.