Христо Пощаков - Играта

— Разбира се, разбира се — отвърна Слок и раболепни се отдалечи.

След вечеря, Ори дръпна настрана приятеля си и му разказа подробно за случилото се.

— Я виж ти! Така да ни изиграят, а се правят на глупави! — учуди се Хорт. — Ама и теб си те бива.

— От утре няма да се напъваме толкова с мухите. Ще го караме през пръсти и ще очакваме пристигането на глупавите туристи. Вече ще си живеем по царски.

— Знаеш ли от какво се опасявам?

— Казвай без да се притесняваш. Ние владеем положението.

— Слок ти е казал, че мухите мутират бързо. А ако се приспособят и към нашето биополе? Какво ще правим тогава?

— Не се безпокой, галактиката е толкова голяма. Представи си, че същото положение съществува и на други планети, само че там експортния деликатес представлява местни хитри паяци, стоножки, калинки или каквото и да е от този род. Вече имаме ловен опит, а ако обстоятелствата не се стекат благоприятно, в най-лошия случай ще се завърнем на Земята.

Приключили с разговора, те се отправиха към Мира и Инта, които застанали встрани нетърпеливо поглеждаха към тях. Двойките се прегърнаха, след това се зазяпаха в двете луни, които се издигаха над красивата растителност на Алгедон. Морският свеж въздух бе изпълнен с романтика, играта продължаваше.

© 2004 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1927]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36