Христо Пощаков - Зловещ монолог

Да, биоробот съм, какво от това? Макар и създаден от дявола, имам право на съществуване. Наистина, във вените ми тече жълтеникава течност с неприятен мирис, но външно не се отличавам от хората, дори се намирам за по-съвършена и привлекателна. Вие, създадените от Бога, сте мекушави същества. Не можете да ми съперничите нито в секса, нито в жестокостта на престъпленията. Не страдам от извършеното, защото не зная какво е страдание. Никога не съм обичала — смятам го за излишно. Глупав човешки инстинкт — илюзия, която подтиква размножителните процеси на човешкия род.

Питате дали съм луда? Съвсем не, говоря с ясно съзнание. Добре си представям целите, за които съм създадена: да предизвиквам забранени удоволствия, да събуждам ужас и страх. Какво казахте? Не, не съм проститутка. Харесва ми от време на време да посещавам баровете и да се запозная с някой млад мъж като вас, дори да го поканя на гости, ако ми се понрави. Не се случва често, на два-три месеца веднъж, но нима не живеем в свободно общество?

Предлагате да излезем навън ли? Ваша работа — вие го поискахте, сам сте отговорен за постъпките си. Желаете да минем на „ти“? Съгласна съм. Питаш ме с насмешка дали такива като мен са грешни? Не, едно дяволско творение не е в състояние да бъде грешно. От наша гледна точка, всяко извършено зло е съвсем правилно. По-спокойно, скъпи, виждам че напираш да те заведа вкъщи и може би ще го направя. Къде живея ли? Наблизо, зад ъгъла на пресечката. Дотогава се дръж прилично, не искам случайните минувачи да ме запомнят, изисква се елементарна предпазливост. Нали разбираш, човешките нрави… Обуздай за минутка страстите си, почти пристигнахме.

Харесва ли ти обстановката? Е, ние също имаме мярка за естетичност. Добре, влез в банята, аз ще използвам другата. Защо имам две ли? Просто така ми харесва.

Отново задаваш глупави въпроси, преди да започне удоволствието. Много ли са такива като мен? За съжаление, да. Сатаната изглежда не разбира от статистика и продължава да ни произвежда серийно, не се замисля, че някой ден могат да ни разкрият. Един биоробот на сто хиляди души е повече от достатъчно, изчезването на петдесетина човешки същества изобщо не се забелязва. Какви ги бръщолевя ли? Да не мислиш, че се храним с въздух? Наистина правим го доста рядко, но…

Мълчиш? И как няма да мълчиш, като от гърлото ти нищо не е останало, а мизерният ти живот, на който всички толкова държите, се изниза през зъбите ми. Все пак, ако бях в състояние, щях да съжалявам. Отдавна не бях срещала такъв здрав и красив мъж, от когото вече остана по-лошата на вкус половина!

© 1996 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1102]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47