Христо Пощаков - Произшествие в космоса

— Определи положението ни, МУСИ — нареди командир Синоко Балаве и впери поглед в синкавото холографско пространство, в което бавно се завъртаха бляскавите проекции на познати галактики, съставени от видими и почти невидими безброй златни точици.

— Готово — отвърна приятен женски алт и почти незабавно всред един от миниатюрните звездни купове се появи мигаща червенa светлинка. — Условните координати са АСН-204-308-402. Показах ги на информационния дисплей.

— Представи по-близък план и посочи галактиката — продължи командирът със заповедите.

Докато проекциите се разбягваха и бързо изчезваха от обема на холограмата, миниатюрният куп от точици сякаш се поду и зае цялото пространство на проектора.

— Кълбовидна галактика М81 — уточни МУСИ — многофункционалният унифициран системен интелект, който говореше с приятен женски тембър.

— Сега покажи локалното ни местоположение.

Блестящите точки отново се разпиляха, накрая в центъра на холограмата остана голямо светещо кълбо, обкръжено от четиринадесет обагрени в различни цветове топчета, които образуваха местната планетна система. Пирамидалният символ на кораба се намираше някъде по средата й.

— Очаквам нови нареждания — произнесе системният интелект, който по начина си на поведение доста се нравеше на мъжката част от екипажа.

— Обработи телеметричните данни за телата от системата!

Командирът привърши с обичайните си нареждания и откъсна поглед от холопространството.

— Всеки път едно и също — проговори намръщено Сара Ли и приглади по навик късата си коса. Стройната брюнетка беше ксенобиологът на експедицията и досега беше имала твърде малко работа. Извънземният живот не бе често срещано явление.

— А аз какво да кажа? Скоро ще пукна от скука — отбеляза Радж Кимура, кибернетикът на борда. — Предлагам да поиграем на покер — прозя се той и дългите му тъмни пръсти затропаха по контролния панел на МУСИ.

— Защо не? Карето е готово — заяви специалистът по нулеви преходи Захари Бини и се прозя. — Стига шефът да е съгласен.

Синоко се подвоуми за момент, после неочаквано кимна. Обикновено не му харесваше екипажът му да бездействува, но сега реши да се присъедини към малкото разнообразие, предлагано от играта. Това не му попречи след няколко часа да обере жетоните на всички останали.

— Подмазвате ли се като губите? — запита той ехидно. — За днес стига толкова. Хайде, заемайте се със задачите си.

Тримата му подчинени навъсено се придвижиха към работните си места. МУСИ тъкмо започна да започна да подава обработените от нея данни, когато Радж реагира, може бе секунда преди нея.

— Вижте, навън става нещо — посочи тъй към екрана за външен обзор, в чиято долна част бързо се сменяха цифри и символи. — Към нас се приближава някакво доста голямо тяло.

Системите за защита се включиха. Лазерните оръдия показаха дулата си извън борда на кораба, а анти-метеоритното поле го обгърна в невидимата си обвивка.

— Докладвай, МУСИ — нареди командирът.

— Обектът няма естествен произход. Изграден е от неизвестна метална сплав, но по-скоро е… жив. Притежава полукръгла форма, напречният му диаметър е 15.342 километра. Доста е огромен, за да вмести в параметрите някое от досега откритите същества.

— Да не би да е чужд кораб? — попита Синоко с извънредно повишен интерес.

— Едва ли — отвърна системният интелект. — Сканирането показа липса на функционално разпределени вътрешни помещения. В долната част на тялото се намира голяма кухина, а над нея има още две по-малки, но и трите са с неизвестно предназначение. Няма данни за наличие на биологична материя.

— Почакай! — едва не извика Сара Ли. — Ти каза, че е живо. Защо правиш такъв извод?

— Защото то отдавна се опитва да разговаря с мен. Още сме в процес на уточняване на общ комуникационен език.

— Демони! — възкликна Захари. — Ситуацията може да стане опасна. Предлагам да направим нулев преход и да се измъкваме оттук, докато е време.

— Винаги си бил много страхлив. Забелязах го още като се приземихме на планетата с плексоциплексите. А те се оказаха глупави грамадни кокошки — подразни го Радж. — Кога друг път ще се срещнем с нещо подобно? Метална планина, надарена с разум?

Четиримата усетиха неочаквано силен тласък.

— Какво става, докладвай! — извика Синоко.

— Привлича ни към себе си — отвърна безстрастно МУСИ. — Изглежда, че защитното ни поле не го интересува. Напредвам с диалога, но алогизмите в неговата семантика са прекалено много. Чувствувам се доста затруднена.