Христо Пощаков - Произшествие в космоса

— Разбира се, че така ще бъде. Но ти трябва да се обърнеш към него, а Той да те приеме.

— Как ще стане?

— Ще отправиш послание в космоса. И то в общи линии трябва да съдържа следното обръщение: „О, Велики Световен Разум, ти който си създал всичко на този свят, моля те научи ме да различавам доброто от злото!“.

Този път Дилаг замлъкна за дълго. Останалите в залата се спогледаха озадачено, но вероятно един кибернетик, какъвто беше Радж, знаеше какво прави. Тишината ставаше все по-напрегната.

Гръмовният глас на страшния образ неочаквано ги сепна:

— Говонгите никога не се молят на никого. Те се горди войни.

— Да но в случая можеш да направиш изключение. Отнася се не само до твоето вечно съществуване, но и на това МУСИ, както и на бъдещите ти деца. Нищо не ти струва да изпълниш предложеното.

— Ще помисля. Защо ли ми трябваше да разговарям с жалки пигмеи като вас? Усещам повишаване на температурата във вътрешните ми структури, а това не е редно.

Образът на Дилаг изчезна. Синоко излезе от вцепенението си, постави показалец пред устата си в знак за тишина и бързо намери празен листов екран. Постави го на първата попаднала му компютърна поставка и написа: „Не искам МУСИ да ме подслушва. Кимура, какви ги вършиш, по дяволите?! Напиши отговор!“

Без погледне ядосаната му физиономия, Радж го замести на стола до приставката и добави: „Направих необходимото. Дълго е да ти обяснявам, а няма и да разбереш, защото си голям пън. Изчакай резултата. Нямаме друга алтернатива.“

— Предлагам да отидем в трапезарията и да се нахраним — реши да разведри обстановката Сара Ли, тъй като бе забелязала зачервяването на лицето на командира, което обикновено не предвещаваше нищо добро.

През следващите два дена не се случи нищо особено, животът им сякаш замря. Мракът навън продължаваше да е непрогледен, МУСИ нито се появяваше, нито отговаряше на повикване, а образът на говонга като че ли се бе скрил някъде, независимо от факта, че те се намираха в собствената му вътрешност. Захари и Радж играеха на шах, Сара се занимаваше с компютърно моделиране на кройки за женски дрехи, а Синоко се беше усамотил с няколко тайнствени бутилки от неприкосновените му командирски запаси и от време на време тежко сумтеше. Все още всички бяха живи и в добро здраве, но неизвестността ги потискаше.

На сутринта на третия ден, в залата за управление се появи невиждан досега образ. Представляваше непознато същество от хуманоиден тип, което бе доста красиво. В сините му очи грееха златисти искрици, дългата му бяла роба елегантно се спускаше по стройното му тяло. Буйната му тъмна коса, привързана със синя панделка върху високото му чело падаше в мека вълни на раменете и гърба му, зад който се виждаха краищата на снежно бели крила. От двете страни на златният колан, който опасваше кръста му, висяха кобурите на лъчево оръжие.

— Здравейте мили хора — произнесе съществото с благ глас. — Аз вече съм вашият закрилник.

— Какво си ти? — попита неуверено Сара.

— По-рано бях заблуден говонг, а сега съм ангел–хранител на тези, които имат нужда от мен. Ще наказвам нечистивите и ще помагам на чистите по душа.

— Дилаг, ти ли си? — досети се Радж.

— Да, някога така ме наричаха. Но сега по-скоро съм архангел, който още не съм си е избрал име, но Сияйна скоро ще ми помогне. Радж, благословено да е предложението ти, което издигна собственото ми невежество до необятните космически висини.

— Да разбирам ли, че ти си Му се помолил?

— Така направих, о, неоценими. Обърнах се към Него и Той откликна на молбата ми. След това два дена пречиствах милиардите си информационни масиви. Когато Той ме прие, всичките ми структури сякаш се стоплиха на квантово ниво от безпределната му доброта. Тогава се почувствах потресен и веднага разбрах колко съм бил грешен. Тежко е да разпознаеш доброто и злото, истината те разтърсва. Но Той ми прости, както прощава на всеки, който се обърне се към Него и аз дадох обет да се превърна в негов войн. Вие няма за какво повече да се безпокоите. Ще ви заведа до родната ви планета и дано да бъдете щастливи и да се пречистите като мен.

— Но нашият кораб ще ни трябва, защо да не ни пуснеш да си отидем с него? МУСИ също ни е извънредно необходима, без нея сме безпомощни в системата на навигация.

— Тя вече не съществува, защото се превърна в Сияйна. Ще ви отведа до най-близката ваша база в космоса, от там лесно ще се приберете. Ще ви оставя и кораба, но без нея.