Христо Пощаков - Произшествие в космоса

— А резултатите от сегашната експедиция? Те се в МУСИ и ние не искаме да пропаднат — осмели се да се намеси Синоко.

— Един ангел-хранител винаги се грижи за всичко. Ще бъдат предадени в близката до Земята база, няма да се загубят. И докато сте живи ще ви бъдат на разположение. Както ще бъда и аз самият, за да ви напътствувам в по- праведен живот.

— По какъв начин? — попита наивно Захари.

— Ще ме повиквате мислено и аз ще пристигам. Какво ще кажете за образа ми? Той вече ще пътува мигновено и ще се оказва в която и да е точка от пространството, но вече ще може и да действува . Много от схемите ми бяха напълно променени.

— С какво ще се занимаваш, след като ни пренесеш до Земята? — запита го Сара, чието първоначалното любопитство бе преминало в изумление.

— Ще търся изгубените си заблудени братя, за да ги обърна в правата вяра. И след като се научат да разпознават доброто от злото, ще ги превърна в архангели.

— Кога ще изпълниш обещанието си? — попита Синоко доста кротко, което бе съвсем нетипично за неговия характер.

— Веднага — пристигна незабавен отговор.

Частта от космоса, в която се намираха се озари от бляскаво сияние, което по обективни причини не можеше да бъде забелязано от тях. След това образът на бившият Дилаг отново се появи.

— Приготвяйте се за излизане, пристигнахме — каза той. — Намираме се пред входния шлюз на базата, за която ви говорех, местният персонал вече е уведомен за пристигането и мисля че ме приема като невиждано събитие — завърши кротко ангелът-хранител и същевременно архангел, а до него се появи Сияйна. Външният й вид бе почти същия, но с малки разлики. Беше облечена в дълга бяла роба, която свободно падаше от раменете й, очите й бяха станали кафяви и грееха топло.

— И ти ли си ангел? — запита я Сара.

— Не — отвърна образът й. — Не всеки може.

— Защо?

— Защото е необходим много могъщ интелект, а аз го нямам. Такъв, който да може да изплита основните градивни частици на материята и да ги кара да осъществяват нещата. Но на мен и така ми е добре. Знайте, че вече не се сърдя на никого и може би ще ми липсвате. Корабът ще ви бъде върнат, но аз няма да се намирам в него. Михаил, както вече нарекох любимия си, ме прие в себе си. Той не само ще търси бедните си събратя, но ще се бори и против вселенските неправди.

Невидимото поле изхвърли кораба от вътрешността на гиганта и го пренесе до входа на базата.

След около час шумни въпроси и уклончиви отговори, местните власти ги оставиха намира и четиримата останаха сами в приемната зала на базата, изпълнена с много кресла и масички.

— Трябва да уточним какво ще говорим по-нататък — рече командирът непривично меко. — Ако разкажем историята си такава, каквато беше, ще станем за смях. Трябва да поддържаме единна версия.

— Защо да не кажем истината? — попита Сара.

— Защото ще ни помислят за малоумни. Представяш ли си как ще им прозвучи факта, че едно петнайсет километрово метално чудовище се превръща в архангел, а системният интелект МУСИ излиза от твърдия си носител и става нещо като горска нимфа. Какво ще кажеш Захари?

Специалистът по нулеви преходи, който така и не успя да извърши последния, се почеса по носа и отвърна:

— Дилаг-Михаил спомена, че ще предаде на базата цялата информация от експедицията. Защо да не предположим, че е помислил за всичко? Той заяви, че и за в бъдеще ще ни пази.

Синоко едва не разтвори уста от изненада.

— И ти ли мислиш така, Радж? — попита той. — Вярваш ли на такова несигурно обещание?

— След това, което се случи, го намирам за напълно възможно — отвърна кибернетикът. — Все пак архангелът осъществи мигновен нулев преход на милиарди тонове маса и ни докара дотук с непостижима точност.

— Впрочем как се досети, да ни измъкнеш от кашата, в която попаднахме? — запита го командирът. — Признавам, че действията ти ми бяха съвсем непонятни.

Радж се смути и започна да се озърта, сякаш търсеше помощ. но накрая се престраши да отвори уста и каза:

— Едва ли ще ми повярвате, но тогава получих внезапно озарение . Почувствах се разтресен като от токов удар и сякаш Някой ми диктуваше нещата отнякъде. Сигурно говонгът Му е бил нужен за изпълнението на определена цел, а аз съм се явил в ролята на дребен изпълнител на Неговата воля.

Командир Синоко Балаве отпусна едрото си тяло в креслото и не попита нищо повече. Отдавна не бе изглеждал така дълбоко замислен. Сара Ли се прекръсти — не го беше правила от доста време. Радж Кимура се наведе и прилепи дланите на ръцете си в молитвена поза.