Христо Пощаков - Единствената ми любовна история

Миниатюрните, малки, средни и големи скални късове се появиха от необятната пустота като зли демони, готови да унищожат всичко по пътя си. Оптичните системи на станцията ги улавяха от огромно разстояние и всеки можеше да наблюдава застрашителното им движение на персоналния си екран. Когато челната маса от тела на метеоритния рой се доближи до няколко хиляди километра от станцията, автоматичната аварийна система включи острия писък на звуковата сигнализация, придружено от неистовото мигане на червени светлини. Класът на тревогата се бе сменил от втора на първа степен, но вече бе късно за масова евакуация. Шефът на станцията бе допуснал скъпо струваща грешка.

— Бела, вземи скафандъра си и ела незабавно при мен! — изкрещях в персоналния си комуникатор, след като бях набрал номера й, известен на всички нейни околни клиенти.

— Идвам незабавно, скъпи — прозвъня мелодичният й глас.

Метеоритната атака бе започнала. Станцията вече оказваше отчаяна съпротива и околностите й непрекъснато се озаряваха от ярки сияния, причинени от системите за антиметеоритна защита, незабавно влезли в действие. Лазерни, анихилационни и термоядрени, всички те работеха в непрекъснат ритъм и унищожаваха или отклоняваха каменните късове, който биха могли да се врежат в нейния корпус. Действието на защитата изглеждаше напълно успешно до момента, до който на екраните не се появи огромен скален обект, значително превишаващ нейните възможности. Все пак термоядрените взривове успяха да го раздробят на няколко къса, но един от тях след броени минути се вряза в един от пръстеновидните сектори на металното тяло и направо го отнесе. Автоматичните шлюзови системи на всеки жилищен отсек се включиха, за да изолират ефекта на декомпресията, която се появи в централния коридор. Очаквайки пристигането на Бела, отворих плъзгащата врата на моето жилище и в този миг тя уплашено застана пред мен. Струята на изтичащия въздух я събори на пода на коридора, аз също бях повален. И двамата се оказахме паднали в непосредствена близост. Докато Бела дращеше с нокти по пода и се опитваше да се залови за нещо, аз вкопчих лявата си ръка в крака на креслото, протегнах дясната си към нейната, хванах я и се опитах да я придърпам през прага. Точно тогава, когато металната пластина на жилищния ми шлюз се измъкна от горното си гнездо, стрелна се надолу и мощната й хидравлика отряза ръката ми като с нож.

Инстинктът ми за самосъхранение проработи незабавно. Погледнах с учудване малкото чуканче, което се подаваше под рамото ми и изтичах до аптечката, окачена на стената. Докато инстинктивно го обвивах със самостягащ се импрегниран бинт и наблюдавах тъмната течност, която все пак се прецеждаше между навивките му, дори не обръщах внимание на страшната болка, която изпитвах, толкова бях изтръпнал от ужас. Едва след това се сетих за Бела, за която не само бих пожертвал ръката си, но и своя живот. Понесено от струята на декомпресията, нейното вледенено тяло сигурно вече се рееше из космоса, заедно с по-голямата част от ръката ми. Прииска ми се да заплача, но моите създатели ме бяха лишили от очна секреция. Строполих се на леглото си, обърнах се по гръб и дълго останах в това положение, с безизразен поглед, вперен в тавана на помещението. Вече не изпитвах никакви чувства, предпазният ми контур беше влязъл в действие.

Четири пети от станцията оцеля в своята цялост, включително възелът й за телепортация и транзитният център за координация на нулеви преходи. От злите демони, възникнали от пустотата на космоса вече не бе останала и следа. Милиардите скални късове си бяха заминали така, както се бяха появили.

След като ме откриха в същата поза, в която бях застинал без желание за живот, не след дълго бях транспортиран до рехабилитационния център за андроиди от клас 1 — модел Бел и клас 2 — модел Бела, които някои вулгарно назоваваха Секси 1 и Секси 2, въпреки че все пак си имахме някакви имена. Там регенерираха изгубената ми ръка и разчовъркаха вътрешностите ми, защото моделът ми е от най-скъпите и никой на този свят не би си позволил неговата окончателна загуба, особено докато не е изплатил с дейността си собствената си цена.

След известни консултации със специалисти от моята фирма производител, биокибернетиците от рехабилитационния център решиха да отстранят високочувствителния ми емоционален блок и го замениха с доста по-простоват. Мотивировката им бе, че именно той е довел до допълните разходи за фирмата, на която бях служител и косвена собственост, свързани с регенерацията на ръката ми, независимо от направената застраховка.