Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

— Интересно — отбеляза Франк. — И до какъв извод стигнахте?

— До най-простия — отвърна инспекторът. — Това означаваше, че Джеймс Боулдинг Фърпоу се намира тук, в Дарвил, и се е скрил някъде около нас, но все пак беше успял да се предпази. Не зная как го е направил, но в паметта на компютъра на телефонната централа на Концерна, липсваше телефонен номер.

— Това няма никакво значение — рече Франк. — Ако той има връзка с градската телефонна мрежа, може да се обади от какъвто номер поиска.

— Така е — съгласи се Шелдън. — Затова ние тръгнахме по друг път, но давам думата на моя колега.

— Банките — лаконично изрече Дрейтън. — Сметките на доставчиците, преведените суми. Те трябваше да ни доведат донякъде… и ни доведоха. Но не беше лесно. След пожара в СИМАКС беше останало много малко годно за анализ. Тогава ми хрумна идеята да претърся жилището на покойния Чарлз Медоу, което за щастие се оказа все още непродадено от наследниците му. И представяте ли си какво открих? Напълно подредена документация, с копия от фактури, договори, товарителници и други документи, както и цяла кутия с дискети. Истинско съкровище! Разбрахме кои са били обслужващите банки и се насочихме към тях. След двудневно ровене на екип експерти, най-сетне открихме това, което ни трябваше. Чарлз Медоу бе превел голяма сума на някой си Боб Дъдли, строителен предприемач, но същият не беше участвал в строежа на сградата на СИМАКС. Намерихме го сравнително бързо и той отначало недоумяваше какво искаме от него, но после ни даде нужните сведения. Представи ни договори, с които Джеймс Фърпоу го беше упълномощил да закупи терен, да изгради къща и да я напълни с невероятно скъпо оборудване. И знаете ли къде се намира тази къща? На пресечката на 23-та с 28-ма улица, зад билото на хълма, който се вижда от прозореца и съвсем близо до оградата на СИМАКС. Понастоящем югозападната част на града завършва с имението на Джеймс Боулдинг Фърпоу, но то се води на името на някой си Кърк Холис — личност, която нито е съществувала, нито ще съществува.

Федералният агент завърши речта си и доволен прочете ефекта от нея върху лицата ни.

— Не разбирам напълно — рече Франк. — След като всичко е ясно, ние за какво сме ви притрябвали?

— За съвети по време на предстоящата операция — отвърна Дрейтън. — Мисля, че няма да бъдете излишни. Успяхме да се доберем до фабриканта на робота, изпратен да ликвидира Хенри, и разбрахме, че такъв тип робот е произведен в серия, следователно останалите бройки от него се намират там — насочи той пръста си към въображаемото било на хълма, което се намираше зад щорите на прозореца. — А производителят на такъв тип роботи ще си получи заслуженото, той е доставил и тези, които са се разхождали из СИМАКС.

— Изглежда, че вие за няколко дни сте свършили повече работа, отколкото ние за няколко седмици? — възхитено възкликнах аз.

— Оправдаваме си заплатите — отбеляза инспекторът, не без доза гордост от казаното.

— Кога смятате да се проведе акцията — попита Франк.

— Утре или в други ден — отговори федералният агент. — Очакваме доставката на последен модел полицейски роботи. Превземането на бърлогата на Джеймс Фърпоу няма да бъде лесно.

В този момент Джули се приближи до нашата група, погледна ме и каза:

— Мисля, че все още си младоженец, а изоставянето на съпругата от първата вечер не е проява на добър тон. И освен нея в близко съседство се намират три скучаещи дами. Хайде, размърдайте и премахнете вида си на заговорници!

Последваха танци и празни разговори, физиономията на Франк постепенно се променяше в зависимост от изпитото количество питиета, но Джули беше решила да не му обръща внимание. Накрая почти с облекчение поех ръката на Хелън и излязох с нея навън. Почетният полицейски ескорт ме придружи до дома ми, отворих входната врата, махнах на федералния агент и инспектора за довиждане и изчаках Хелън да влезе.

След това я прегърнах и двамата, като унесени сенки, дълго стояхме, притиснали тела в полумрака на коридора.

Разноцветните тълпи на туристите разглеждаха централната част на града. Те сновяха между банката и църквата, мотаеха се по площада и от време на време някоя от прелетните птици, като разноцветен папагал се вмъкваше в пощата. Дарвил не притежаваше кой знае какви забележителности, но дневната скука ги принуждаваше или да се търкалят по плажовете, или да се разхождат с надеждата да открият някакво развлечение, въпреки че знаеха простия факт: удоволствията и тръпките пристигаха с тъмнината. Градът ставаше красив през нощта — с обилните светлини в зоната на плажната ивица, излъчвани от игрални заведения, атракциони, барове и ресторанти.