Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

На фона на дневната скука, колоната от еднотипни коли, която завършваше с две камионетки, натъпкани с полицейски роботи, най-малко изглеждаше странна. Беше се появила от подземния гараж на Полицията и след като бе прекосила площада под безсловесната атака на стотина любопитни погледа, бе продължила пътя си по Десета улица. Стигайки до Двайсет и трета, тя сви наляво и започна да изкачва наклона на Южния квартал. Пресечките на четните улици бързо останаха зад нея, колоната доближи билото на хълма, спусна се надолу, после тръгна наляво и влезе в Двайсет и осма. Измина стотина метра и спря пред масивната двукрила врата на голямо имение. Високата му, почти триметрова ограда, поразяваше с дължината си.

— Стигнахме до бърлогата — каза агент Дрейтън, обръщайки се към Хенри и Франк, които се бяха разположили на задната седалка. — Предстои най-интересната част от спектакъла — добави по-скоро на себе си и отвори вратата, за да излезе.

Хенри и Франк го последваха, от колите продължаваха да се измъкват полицаи и роботи. Околната обстановка напълно отговаряше на представата за предстоящо сражение. Инспектор Шелдън се приближи към федералния агент.

— Да започваме ли? — попита. Дрейтън кимна с глава.

Инспекторът се доближи до разговорното устройство встрани от вратата и натисна сензора на звънеца.

— Кой е? — прозвуча вече познат на Франк и Хенри глас.

— С Кърк Холис ли разговарям? — попита Шелдън.

— Да. Кой сте и какво искате?

— Видът ми сигурно го издава, въпреки че аз не ви виждам. Полиция. Инспектор Дик Шелдън, ако името ви говори нещо. Имам заповед за обиск на къщата и имението. Отворете вратата!

— Нарушавате правата на гражданите. Какво съм извършил, за да се домъкнете? Не намирам причина.

— Обвинен сте в престъпна връзка с бившия шеф на СИМАКС Джеймс Фърпоу. Освен това не съм уверен, че сте този, за когото се представяте. Кърк Холис не съществува нито в гражданския, нито в данъчния регистър. Направили сте съществен пропуск и повтарям: отворете вратата!

— Няма да стане — прокънтя безизразният глас от разговорното устройство.

— Тогава ще употребя сила.

— Ще сбъркате. Има опасност и вие, и придружителите ви да похвърчите из въздуха, за да направите компания на частите от телата си. Предупредих ви! — прогърмя гласът и прекъсна връзката.

— Играта загрубя — промърмори Дрейтън, — въпреки че инспекторът добре изигра ролята си. — Франк, ти какво мислиш? Възможно ли е този тип наистина да е минирал къщата и двора!

— Това нещо, по-скоро това чудовище — уточни Франк — смятам, че блъфира. Последните събития доказаха добър инстинкт за самосъхранение от негова страна, наличието на бърлогата му напълно го потвърждава. Но все пак, чудовището е взело някакви мерки. Например, може да е въоръжил роботите в къщата, да е прекарал някакви защитни инсталации, по които тече ток с високо напрежение и още кой знае какво. Предположението за притежаване на оръжие не ми се струва много реално. Аз самият, преди няколко месеца се опитвах да си намеря поне някакъв скапан пистолет, но се оказа невъзможно.

— Липсвало ти е достатъчно количество пари, необходимо за целта — намеси се Шелдън, който се бе доближил до тях. — Количеството и цифрата върху банкнотите винаги е съизмерима със степента на дадено желание, знам го от моята практика. Но да не се отвличаме. Има ли някакви предложения или да пристъпвам към щурма на крепостта.

— Бърлогата на звяра — ухили се федералният агент. — Може да я разпердушиним от въздуха, но все пак ми е интересно да разбера какво се намира вътре. А полицейските роботи не са хора, нали?

— Но струват скъпо — вметна инспекторът. — Не можем да бъдем безразлични към данъкоплатците.

— Онова там беше съвсем безразлично — намеси се Хенри. — Предлагам първо да прекъснем електрозахранването на имението. Знае ли човек, дали вътре не се намира лазерно оръжие?

— Добра идея — съгласи се Дрейтън. — Какво ще кажете и за телефонни кабели — оптични или метални. Сигурен съм, че ги има.

— Не! — възпротиви се Франк. — Нека да не ги пипат, имам нещо предвид.

— Реших да се съглася с теб — нали си ми съветник — лукаво го изгледа агентът. — Сигурно искаш да украсиш предстоящото представление. Инспектор, започвайте!

Комуникационната шахта се намираше на двайсетина метра от мястото, на което бяха застанали. Един от специализираните роботи отвори капака й, вмъкна се в нея и само след няколко минути докладва за изпълнението на задачата. В този момент някъде зад крилата на огромната врата се чу приглушен шум.