Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

Накрая последва тържественото разрязване на сватбената торта, появилото се общо сконфузване приключи, присъстващите станаха от масата и се отправиха към хола. Джули пусна запис на някакво музикално шоу и заедно с Хелън и двете й приятелки се настаниха пред холовизора. Ние седнахме в противоположната част на помещението, общността ни се раздели на мъжка и женска. Обстановката видимо се разведри.

— Обедът беше превъзходен — опита се да започне разговор инспекторът.

— Заслугата не е моя — отвърна ухилен Франк и си наля вино.

— Ще съобщя нещо — намеси се агент Дрейтън и ме погледна с особено изражение. — Знаете ли, че вие двамата сте обявени за герои, макар и в сянка. Поради известни съображения.

— Много сме благодарни — изправи се Франк и се поклони комично. — До кога ще бъдем в ролята на затворници?

— Няма да продължи дълго — отвърна Дрейтън. — През последните дни инцидентите в страната спаднаха до нормално статистическо ниво, изглежда, създадената от вас програма изпълнява своята функция.

— Не от нас — намесих се, — а от Джони Блиш.

— И така да е — съгласи се федералният агент. Вие не сте с по-малко заслуги.

— Какво ще правите с него? — попитах.

— Това ще реши федералният съд. Въпросът е извън моята компетентност.

— Той е инициаторът — продължих аз, — но престъпленията не са негови.

— Изкуственият интелект, наречен Джеймс Фърпоу, не може да се счита за юридическа личност. И ако вземем предвид обстоятелствата…

— Почакайте! — прекъсна го Франк, после стана, изтича до библиотеката в дъното на хола и се върна с някаква дебела книга. — Вижте какво пише тука — продължи той, докато я разлистваше. — Ето: "Личност — психични свойства на човека, които изразяват неговото отношение към обществото и другите хора". Това е определение, съставено от екип психолози.

— На човека — намеси се Шелдън, — а не на някакъв изкуствен продукт.

— Този речник по психология е твърде стар — озъби се Франк. — Когато са го съставяли и издавали, понятието изкуствен интелект е било хипотетично. Твърдя, че Джеймс Фърпоу отговаря на определението за личност. Той достатъчно добре е изразил отношението си към обществото, влизащо в категорията "другите хора". Смятам, че Джони Блиш има достатъчно оправдателни причини.

— Нека да не се вмъкваме в чужда територия — каза Дрейтън. — Дори и да го осъдят, той няма да бъде затворник в общоприетия смисъл. Ще бъде излекуван от алкохолизма си и поставен в услуга на нацията. Трябва да спомена, че момчето, което му помагаше, също попадна в нашия кръгозор. Правителството високо цени всяка проява на изключителен интелект.

— Бъди!? — почти извиках. — Какво сте намислили да правите с него?

— Нищо лошо — усмихна се федералният агент. Същото, като с Джони Блиш, само че той ще се включи малко по-късно.

— Изразете се по-ясно — настоя Франк.

— Ще участват в разработката на космически програми. Вместо да вреди на човечеството, изкуственият интелект може да принесе полза. Той е в състояние да замести човека в неуютния космос и много по-лесно да стигне до далечни звезди. Харесва ли ви идеята?

— Хмм — изръмжа Франк. — Звучи доста убедително.

— Така е — потвърди Дрейтън, — но първо трябва да довършим нещото, наречено Джеймс Боулдинг Фърпоу. Малко остава до настъпването на този момент и трябва да призная, че без да взема съгласие, ви назначих за мои сътрудници. Защо да привличам хора от Вашингтон, двамата сте напълно достатъчни.

— Какво? — провикнахме се едновременно.

— Чухте го добре. От утре сте на мое разположение, макар и за един месец, заповедта за назначението ви е подписана. Считайте го като малка отплата за" положените от вас усилия.

— Хъмм — изръмжа наново Франк. — И това доживях, да стана служител на ФБР. Добре, след като вече сме в един кюп, спокойно може да кажете докъде стигнахте.

— Разбира се. Нека първо да дам думата на инспектор Шелдън.

Извънредно заинтригувани, ние наострихме уши.

— Ще започна от пожара — рече инспекторът. — Той не беше случаен…

— Така и предполагах — прекъсна го Франк, но аз го ритнах по крака и той млъкна.

Инспекторът ме погледна с усмивка и продължи:

— Направихме проверка на компютъра на централната газоразпределителна станция на града и установихме, че той комуникира само с компютъра на Концерна, производител на втечнен газ, който от своя страна няма пряк достъп до никоя от известните ни компютърни мрежи, но все пак притежава телефонен вход, свързан с диспечерския пулт на един от производствените цехове. В деня на пожара в дома на Хенри Биши установихме, че благодарение на команда, подадена от компютъра на газоразпределителната станция на града чрез микропроцесорите на абонатите си, е затворил вентилите на всички консуматори, с изключение на този, в дома на Хенри. Последвала нова команда и той успял да включи микропроцесора на газовата му печка, който запалил трите газови котлона и фурната, след това довел собствените им вентили до пълно отворено положение и рязко увеличил подаваното налягане. Силните пламъци бързо повишили температурата в помещението и тя стигнала до пламната точка, допустима за памучни тъкани. Първо се подпалила покривката на масата, останалото е ясно. Но не това е най-важното. Анализирайки приблизително точното време на извършването на този, бих казал, диверсионен акт, ние проверихме компютъра в телефонната централа на Концерна, тъй като единствено от нея може да се направи връзка с телефонния вход на диспечерския сектор на цеха, респективно с пулта за управление. И представете си изненадата! За период от плюс-минус пет минути някакъв мъжки глас, регистриран в звукозаписното устройство към компютъра, е поискал от телефонистката да го свърже с диспечерския сектор, друго обаждане не е имало. И разговорът е бил проведен от Дарвил, а цеховете за втечнен газ на Концерна се намират на около сто и петдесет километра от него.