Христо Пощаков - Невероятно приключение

Кевин Манилов се намираше в офиса си на „Мейн стрийт“ и преглеждаше кореспонденция. Рекламни брошури, покани за разплащане и оферти, свързани с дейността на фирмата му — нито малка, нито голяма, позволяваща да поддържа двайсетина души персонал и да си осигурява приличен среден доход. Кевин търгуваше с хранителни стоки и благодарение на умелата си дейност

Бе постигнал зареждането на няколко супермаркета в западната част на града. За десетина години дейност се бе научил да плува във водите на средния бизнес, което беше довело до почти толкова килограми увеличение на телесното му тегло.

Разтревоженото лице на секретарката прекъсна прегледа на кореспонденцията — бе стигнал до син плик от луксозна хартия с твърде особена марка. Масивното му тяло се завъртя заедно със стола и той пое току-що полученото съобщение. С кимване на глава показа на гърдестата блондинка, че е свободна и изумен прочете:

Незабавно отговорете на изпратеното по пощата писмо за уреждане на Вашата спейсфаксова сметка, в противен случай не отговаряме за последствията.

Административен управител на „Интерспейском“

Клон „Алфа Центавър“ /п/

Подписът и печатът бяха с неразбираеми букви, подобни на йероглифи.

„Алфа Центавър! — помисли Кевин. — Що за идиотщина?“ И реши да отвори синия плик. След няколко мига в ръката му се намираше жълтеникав лист от още по-луксозна хартия, изписан с красив текст, вероятно отпечатан на лазерен принтер. И той гласеше:

Уважаеми господин Манилов,

В съответствие с подписания от Вас договор за абонаментно спейсфаксово обслужване по линията „Алфа Центавър“ — „Земя“ ни дължите сумата от 2 000 000 /два милиона/ галактически кредита, платими в банка „Центурион“ — съзвездие „Лира“. Ако в седемдневен срок не погасите задължението си, ние ще пристъпим към разпродажба на елементите на тялото Ви, способни да покрият направения от Вас кредит. При възражение от Ваша страна, обърнете се към адвокатите на „Интерспейском“ — Тррхвг 105 — съзвездие „Орион“, спейсфаксов номер МСР 10605 или Зхмх 16 от съзвездие „Лира“ със спейсфаксов номер КРВ 300206.

С уважение:

Помощник управители: /п/

/ВХХХ/

/п/

/ИООО/

Кевин неволно се загледа в марката върху плика. Представляваше триизмерно изображение на нещо, което не подлежеше на човешко определение, също като безмислените драскулки на подписите върху писмото.

Отново осмисли прочетеното и се усети потресен. Да се повярва в подобна нелепост, която звучеше чудовищно, и все пак…

Докато мисълта му се раздвояваше, дори разтрояваше от безпомощност, в офиса му се телепортира амебовидна разумна структура от планетата 0916, зареяна някъде из съзвездието МСМ, често изпускана от галактическите регистри. Тя /то, той/ се наричаше РТТ 90 и въпреки липсата на пол за по-нататъшно удобство, прието от самата нея, ще се говори в мъжки род. РТТ притежаваше съществен недостатък. Можеше да внушава мисли по телепатичен път на клиентите си, но не можеше да ги приема. Това го принуждаваше да изучава безброй галактически езици, но само в аспект на разбиране, тъй като амебовидната му структура бе лишена от гласови органи.

Тялото му представляваше сива маса, лишена от определена форма.

— Мошеници! — прокънтя в главата на Кевин директно внушение. — Опасни типове! — последва второто и той реши да затвори отворената си от изумление уста и все пак проговори:

— А вие какво сте?

— Този, който ви трябва. Ще ви спася от домогванията им — продължи внушаването.

— Как? — едва успя да попита все още смаяния Кевин.

— Срещу половината от сумата на предявения иск.

— Какво общо имам с тази нелепост?

— Имате! — лаконично предаде РТТ 90.

— Защо?

— Защото съществувате, обитавате някаква тъпа планета и тялото ви съдържа нещо.

— Нищо не разбирам! — почти изкрещя господин Манилов.

— Ще разберете, вие не сте първата жертва на тези гадове.

— Какво предлагате?

— Да сключим договор, а аз да защитавам правата ви.

— Какви права? Какво общо имам с предявените претенции?

— Имате. Защото вече са предявени.

— Никога не съм имал факсова връзка с други планети!

— Трябва да се докаже, но всъщност да сте имали. Нали съществува подписан договор за абонаментно обслужване?

— Нямам такъв! — вече изрева Кевин.

— Но ТЕ имат.

— Това е абсурд!

— Приемете го както искате. Няма да облекчи положението ви.