Христо Пощаков - Невероятно приключение

На следващия ден Кевин тъкмо бе влязал в кабинета си, когато в него се появи и РРТ 90.

— Уредил си сметката със спейсфакса, а моите разноски по иска? — безцеремонно внуши той, изгубил чувство за вежливост.

— Ще уредя и тях, ако направиш малка услуга.

— Каква?

— Да намериш начин да ме изтриеш като абонат от паметта на компютрите в „Интерспейском“, да ми върнеш изфабрикувания договор, да унищожиш записаната матричната идентификация на генетичния ми код и да донесеш базисния носител, в който той се съхранява. После ще намериш друг земен жител и ще му пробуташ номерата си. За тебе е все едно.

— Разбирам, намерил си начин да се отървеш, но това не е лесно. Струва много кредити.

— Колко?

— Да речем два милиона за услугата плюс двата, които дължиш, десет милиона за РРТХ 8, който обслужва компютрите, и поне пет милиона за ППУХА 9, отговарящ за кристалите с матрични идентификации. Забравих, най-малко три милиона за КККРХ 10, за да измъкне договора ти от архивния отдел, това, доколкото мога да смятам прави двайсет и два милиона кредита. Откъде ще ги вземеш?

— Имам ги.

— Нещо ме будалкаш. Внимавай с мен, мога да бъда и опасен — внуши ядосано амебоподобното и едва не се раздели на две части.

— Притежавам ги, не те лъжа. След като уредиш нещата, кажи на кого и къде да ги преведа. За начало ще заплатя твоите два милиона разноски по иска, останалите — както се уговорихме.

Не мина и седмица, а Кевин вече притежаваше кристала с подправената матрична идентификация на генетичния си код, фалшивият договор с „Интерспейском“, подписан от президента му Кххупрейт, и пълното уверение, че е заличен като абонат в компютрите на всички офиси на компанията, разположени в която и да е точка на която и да е галактика. Милионите кредити бяха преведени на всеки от мошениците, включително и на РТТ 90, който повече не се появи.

Рорик отново се намираше в кабинета на Кевин и очите му отново гледаха тъжно.

— Нищо не разбрах — каза той. — Все пак доживотната ти издръжка на скритата планета щеше да излезе по-евтино. Говореше, че ще намериш преки улики?

— Ето! — тържествено ги посочи спасеният земен жител. — Този факс и това писмо. Искат да заплатя два милиона кредита, а нямам договор с „Интерспейском“. Компанията не притежава матрична идентификация на генетичния ми код и липсвам като абонат в компютрите им. Това на земен език се нарича изнудване чрез измама и заплашване. Предполагам, че на всеки друг език, в която и да е част на вселената е същото. Остава подаването на тези данни в Галактическия център за контрол, а докато трае следствието, за всеки случай може да ме скриете.

Кевин и Рорик стояха пред огромния обзорен екран на флагманския кораб на Галактическия център за контрол и следяха цветния хронометър, който в непознати символи отмерваше обратното унифицирано време.

— Пет, четири, три, две едно — поясняваше Рорик. — Гледай атаката!

Светлозащитата на екрана не успя да скрие лумналата неистова светлина в тази част на космоса. Звездите за миг изчезнаха от сиянието, след това отново грейнаха в мастилената чернота.

— Присъдата е изпълнена — обърна се Рорик към Кевин и очите му грейнаха от задоволство. Предполагам, че разбираш каква голяма чест ти беше оказана. — Вече можеш да се завърнеш на Земята, а преди това да подадеш молба за членството й в Галактическия Съюз. Но искам да те попитам нещо: По какъв начин достави валидни доказателства против престъпния синдикат?

— Никога няма да ти кажа — въздъхна Кевин. — А колкото до членството на Земята, мисля, че още е рано.

Беше свикнал да си живее заедно със земните мошеници и съвсем не бе очарован от реалната възможност някой ден да го анихилират заедно с останалите представители на човешкия род.

© 2000 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1719]

Последна редакция: 2007-02-17 11:03:04