Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

— Какво искаше да докаже с твърдението си, че е вечен? — попита Хенри. — Право да си кажа, не го разбрах.

— Беше прав в известен смисъл — намръщи се Франк. — Може ли някой от вас да ми посочи лице, ведомство или държава, които НЯКОГА И НЯКЪДЕ ДА СА СЕ СПРАВИЛИ С БЮРОКРАЦИЯТА! Колкото повече се развива едно общество, толкова по затъва в нейното блато. Перспективата не е от най-добрите, всички видяхме какво може да се случи, ако тя добие необходимата мощ.

— Гледайте, той се разпада! — развълнувано извика федералният агент.

Гледката пред тях бе поразителна; в холопроектора се мяркаха различни образи.

— Марлон Брандо! — възкликна Хенри. — Гледал съм го във филми от миналия век. По дяволите, превърна се в Джон Уейн.

— А сега в Том Круз — отбеляза Дрейтън. — И аз си падам по старите филми.

— Вече е Джими Хигинс — добави инспекторът. Помните ли го в последния му холовизионен сериал, спомням си, че се казваше "На запад от ада".

Лицата на минали и настоящи артисти се сменяха едно след друго. Някои бяха добре познати, други не толкова.

— Но какво става с него? — учуди се Хенри.

— С нещото, искаш да кажеш — уточни Франк. — Съвсем проста работа — разпада се синтетичният му образ. Никога не съм си представял, че едно НЕЩО може да бъде суетно. Образът на Джеймс Фърпоу е бил изграден от лицата на всички известни кино и холо-артисти, живели през последните сто години. Това е. Суетно, гадно и мръсно нещо, което в близките часове ще се превърне в нищо!

Образите, които се редуваха в холо-проектора, постепенно избледняваха и изгубваха цвят. Накрая и последният от тях изчезна от полезрението на четиримата.

— Представлението свърши. Ако не цялото, то поне първата му, най-занимателната част. Джентълмени, предлагам да си вървим, "Убиецът" ще довърши остатъка от спектакъла. Джеймс Фърпоу още е жив, но вече е лишен от дар слово и не може да се покаже на никого. Сигурно продължава да се гърчи, но тук вътре — почука той лакираната повърхност на един от панелите на суперкомпютъра. — Бяга по микрочиповете, а "Убиецът" ръфа електронната му плът, изяжда я и ще го кара да вие от бяс, докато разумът го напусне. Ако все пак от него остане нещо, кокалите му ще представляват умрели колонки от цифри и символи, подчинени на прости команди.

Те излязоха навън, но се чувствуваха потиснати, сякаш наистина бяха участвували в истинска екзекуция. Дори Франк, който все още се мъчеше да се прави на весел. А слънцето продължаваше да грее в синьото небе на Дарвил и от дърветата се обаждаха птички.

Хенри и Хелън отново се намираха в дома на Джули и Франк. Бяха взели със себе си Бъди, момчето бе седнало на масата в трапезарията и лакомо нагъваше голямо парче торта. Франк се надигна от мястото си и нервно започна да се разхожда из хола.

— Какво ти става? — попита го Джули, която се бе разположила на канапето в съседство на Хенри и Хелън.

— Няма емоции, започвам да подивявам — отвърна той. — Няма работа, скоро няма да има и пари.

— Все ще измислиш нещо — опита се да го успокои тя. — Както пишат в края на романите, бъдещето е пред нас.

— Глупости — промърмори Франк. — Няма ли да цитираш: "И те се хванаха за ръце и тръгнаха към изгрева на слънцето". В по-тъпите книги се срещат такива фрази. Има ги и в още по-тъпите сериали на холовизията.

— Престанете да се заяждате! — намеси се Хелън. — Все пак имате гости.

— Защо не попиташ тоя до тебе какво му е настроението? Колкото и да се прави на хрисим, сигурно му е същото.

— Искаш ли да го оправя?

— Как?

— Като предложа нещо, годно да повиши емоционалното ти ниво. Хенри вече се съгласи, че идеята е добра.

— За какво се отнася?

— За заминаване. За напускане на Дарвил. За срещи с нови хора, за нов начин на живот.

— Да не си се побъркала? — ядосано я изгледа Франк и в ръцете му се появи кутия бира. — Какво си мислиш? Да не би малко да съм обикалял нагоре-надолу. Навсякъде е еднакво, а тук поне винаги е топло. Няма къде да отидем, мила моя. Франки е осъден, ти си осъдена, Хелън и Хенри също. Погледни го, Хелън! Басирам се, че носът на любимия ти е увиснал повече от моя. Като си помисля, сега съм почти готов да изпитвам умиление от такива като Джеймс Фърпоу и себеподобните му. Поне тогава имаше достатъчно и за горивото на колата, и за храна, и за бира. А не да се движа с изтънял джоб и да говоря глупости, въпреки че Франки все някак си се оправя.

— Остави я да каже какво предлага! — сряза го Джули — Кога ще се научиш да се държиш възпитано с дамите?