Христо Пощаков - Търговска одисея

На следващата сутрин Олк се зае с намирането на товарна платформа, което не се оказа лесна работа. Агенцията естествено се оказа в Омалина, но сметките които си бяха направили, излязоха криви. Не се бяха сетили, че курсовете, необходими за превозването на стоката им са не два, а четири, тъй като половината от тях бяха празни — пристигането на платформата и обратното й крайно завръщане. След известен пазарлък, той се споразумя за сумата от двайсет хиляди галакси и побърза да направи превода на указаната банкова сметка.

Платформата пристигна след около два часа и те побързаха да я натоварят. Около обед, Бени и Олк най-сетне се оказаха на местното тържище, където завариха доста голяма навалица, но до неговото затваряне оставаше още около час. За тяхна изненада, клиентите, които оглеждаха стоката им бързо избраха няколко добре запазени антистатични флуоресциращи килима, изработени на Максима и десетина холовизора в отлично състояние. Не беше много, но стойността на покупката превишаваше тройно цената на превоза и все пак беше нещо. В интерес на истината, на Максима, откъдето ги бяха доставили, собствениците им бяха заплатили дребна сума, за да се отърват от старите си вещи.

— Съгласно нашите закони ще трябва да подпишете договори за продажба — приближи се към тях едър самец със сини шорти.

На шията му висеше окачена на ширит някаква пластмасова табелка, снабдена с ярка емблема и печат. Явно той беше някакъв местен служител, отговарящ за тържището, но кой знае защо, на колана му висяха чифт белезници. Горилоподобният им подаде няколко формуляра от много тънък материал, изписани със ситни, съвсем непонятни знаци.

— Откъде да зная какво подписвам? — неочаквано се усети Бени. — Нито разбирам езика ви, нито писмеността ви. Искам екземпляри, написани на космолингва.

— На космодрума са ви обяснили, че галактическото законодателство важи до приземяването ви на него. След това влиза в сила нашето. Дали са ви и диск, за да се ограмотите.

— Да, но той беше кодиран — възрази Олк. — Нищо не можеше да се разчете чрез преводача.

— Разбира се, че ще бъде кодиран. Нашите закони не трябва да стават достояние на всяка точка от галактиката, а чрез хиперпространствената връзка, преводачът ви е в състояние да ги изпрати навсякъде. Може и да ги запамети, за да бъдат употребени от вас с нечиста цел. Впрочем, след като сте пристигнали тук, бяхте длъжни да знаете нашата писменост и език — озъби се горило подобният и очите му злобно светнаха. — Хайде, подписвайте, няма с часове да се занимавам само с вас, имам и други задачи.

— Какво да правим? — дръпна Бени съдружника си, защото в случая и той не знаеше как да постъпи. — Ще подпишеш ли документ с неизвестно съдържание?

— Съвсем не е редно — отвърна Олк.

— Искаме местен адвокат — обърна се Бени към служителя. — Ще му заплатим за услугата.

— Съгласно нашата Конституция, нямате право на такъв. Вие сте чужденци — изръмжа горило подобния — Или подписвайте, или ще трябва да ви арестувам.

— Няма да подпишем! — изрева Бени и лицето му почервеня от ярост. — Омръзна ни да се срещаме с мошеници! Вие издевателствате над нас!

— Обиждаш държавен служител, така ли? — изрева още по-силно горило образният и със светкавичен жест щракна белезниците върху китките на ръката му. — Арестуван си, не се опитвай да оказваш съпротива, защото ще стане по-лошо. Ей, ти, ела по-насам — подкани той с ясен жест Олк, който в този момент се чудеше дали да побегне. Но явно нямаше къде да се скрие, а до кораба го деляха двеста и седемдесет километра. Той помисли за момент, после се приближи до представителя на местната власт и покорно протегна китките на ръцете си.

След около петнайсет минути, те се оказаха в една от килиите за временен но задържане под стража на местното полицейско управление.

— Хубаво се наредихме! — възкликна Олк. — Така да ни изиграят някакви си гадни и космати маймуни!

— Добре ни изработиха — изпъшка Бени. — Какво ли ще стане с останалата ни стока?

— Знае ли човек? Зависи от шантавите им закони.

— Какво ли ще правят с нас?

— Ти избра тази планета — озъби му се Олк.

— А ти отново не я проучи както трябва, защото си мързелив — заяде се Бени. — Винаги си бил такъв.

— Интересно колко време ще ни държат на това място — смени темата русокосият му съдружник.

Сякаш в отговор на въпроса му, вратата на килията се отвори и някакъв друг горило подобен, който се различаваше от предишният по плешивото си теме, заяви на развалена космолингва: