Христо Пощаков - Търговска одисея

— Излизайте! Ще ви съдят по бързата процедура.

Бени и Олк го последваха до блиндираното превозно средство, което бе спряло пред полицейския участък. Те се напъхаха във вътрешността му и след като вратата му се затръшна след тях, се разположиха върху пластмасовите седалки, които забелязаха в полутъмата. Този път унило мълчаха.

Превозното средство се плъзна върху гравитационната си възглавница, набра скорост и не след дълго спря хода си. Вратата отново се отвори и двамата арестувани започнаха да изкачват стъпалата на внушително каменно здание. Вероятно беше местния съд.

Предположенията им се оправдаха. Вкараха ги в някаква зала с много пейки, в чието дъно върху подиум се бе разположил друг горило образен Разликата му с предишните беше, че върху главата му се мъдреше особен модел черна шапка и шортите му бяха със същия цвят. По колана му липсваха бластери, но по него висяха окачени няколко портативни плоски екрана, непознат уред и два печата. Окачена на златната лента, под шията му висеше друг тип табелка. Освен тях и пазачът им, в залата липсваха други присъстващи.

— Така-а-а — проточи съдията. — Момент да вкарам данните — повдигна той от колана си единият от плоските екрани. — Дело м-м-м, така, обвинение м-м-м, така, всичко е ясно. Какво има да кажете по въпроса — рече той на доста сносна космолингва.

Добре че в съда беше позволено да се говори на този универсален език. Бени започна дълъг речитатив, пропит от доста основателно негодуване. Съдията почти не го слушаше, по някое време се прозя и го прекъсна:

— Да не си губим времето с излишни обяснения. Вие сте отказали да подпишете договорите и в такъв случай нашето законодателство не предвижда заплащане на вече купената стока. Освен това поради неспазването на закона от ваша страна подлежите на допълнителна санкция. Затвор до шест месеца или глоба от десет хиляди галакси. Кое предпочитате?

— Глобата, естествено — каза Олк и едва след това се сети да погледне към съдружника си, но той замълча, което означаваше съгласие. — Макар че ние не разбираме какво точно престъпление сме извършили.

— Непознаването на законите не оневинява техните нарушители. Тази презумпция е валидна в почти всяка населена точка на вселената. Така-а-а, съгласно член еди кой си и член… записвам в съдебното решение: заплащане на парична санкция с общ размер двайсет хиляди галакси. Приближете се към мен и ми подайте кредитен диск с наличие на споменатата сума. Хиперпространствената междубанкова банкова връзка е монтирана в дясната облегалка за ръце на креслото ми, а пулта за набиране е дистанционен — откачи той от колана си някакво друго устройство, което досега се бе намирало откъм гърба му. Олк се запита дали не му е пречило при собственото му облягане, защото изглеждаше доста дебело.

— Какво ще стане с нашата стока, която още стои на товарната платформа на тържището? — попита Бени, след като приключи с искането на съдията.

— Какво може да стане? — повдигна вежди доста учудено косматия съдник.

— Ще можем ли да я приберем обратно на кораба?

— Разбира се, разбира се, никой досега не е проявил интерес към останалото съдържание на стоката ви и никой няма да пипне нищо. На Кастилия живеят честни граждани, запомнете го! — заяви той и им върна диска. — При повторно посещение тук, трябва да го имате предвид.

Придружаващият ги космат полицай свали белезниците от китките им и каза:

— Свободни сте.

— Как да стигнем до тържището? — попита го Олк.

— Ще си наемете такси. Наоколо има спрели колкото искаш. Не можем да ви върнем на държавна издръжка, правилникът не го позволява.

Все още зачервен от ярост, Бени стисна зъби и успя да изхвръкне от съдебната зала преди да изпсува, а Олк побърза да го последва. Мисълта за дезинтегратора на материя бе доста привлекателна, но рационалното й приложение не изглеждаше приложимо, въпреки че много му се искаше да прати местния съд по дяволите, заедно със съдията. Или поне да му направи няколко прилични по размер дупки. Но той побърза да уталожи страстите си и побърза да се намъкне в първото му попаднало возило, чиито собственик сигурно изкарваше прехраната си от точно такива като тях.

Те пристигнаха на тържището, заплатиха за превоза и след около два часа и половина, платформата стигна до космодрума. Когато преминаха покрай дежурния полицай на входния портал, видяха оголените му жълти зъби. Той им се хилеше — дотолкова, доколкото една горила е способна да се ухилва.