Христо Пощаков - Търговска одисея

— Накъде? — запита по навик Олк, защото отдавна бе възприел навика друг да взема решенията вместо него. Предишният път беше направил изключение, защото Бени му се бе сторил извънредно ядосан, за да го пита каквото и да е.

— Към Кастилия — отсече партньорът му. — Тази планета също отскоро е член на Галактическата общност, вероятно на нея ще можем да продадем останалите вехтории. А кой знае? Може и да купим нещо.

Олк напусна общото помещение и се завря в командната кабина, после направи справка за търсените координати и включи програматора. Гравитационно-вълновото устройство издигна кораба на подходяща височина извън стратосферата, след това хиперпростанственият скок ги изхвърли в близост до търсената планета и корабните двигатели започнаха да ги доближават на йонна тяга до нея. При навлизане в стратосферата й, те се изключиха и устройството отново влезе в действие, но с обратна полярност — този път то забавяше ускорението. Няколко часа след напускането на Лира 34, стабилизаторите на кораба докоснаха повърхността на местния космодрум. Космическите вехтошари се спуснаха по корабния трап и веднага забелязаха фигурите на няколко антропоидни същества. Отдалече те доста приличаха на космати горили, които като че ли се насочваха към тях застрашително, но беше възможно подобно впечатление да се дължи на леко приведените им фигури и тяхната клатеща се походка. Още в началния курс на обучение, в почти детска възраст, Бени и Олк бяха виждали във видеопрограмите изображенията на земните примати, така че можеха да направят сравнение. Флората и фауната на древната Земя общо взето им бяха познати, а и големи части от тях бяха пренесени на родната им планета. Самата Земя не представляваше търговски интерес, за да потърсят координатите й. Баха дочули, че нейното слънце започнало да умира, а повърхността й заприличала на древна гробница с музейна стойност. Родното им място също се намираше на планета със същото име, но носеше индекса 8.

Температурата на въздуха на Кастилия беше над умерената и те усетиха, че се изпотяват. Изразът на физиономиите на техните посрещачи не можеше да се определи като приветлив, поради дългите кучешки зъби, които се подаваха изпод бърните им. По широките колани, опасали бедрата им, висяха по две оръжия. Единственото им облекло се състоеше от шорти с ярък цвят, останалите части на телата им бяха покрити с козина.

— С каква цел пристигате? — излая водачът на групата на завалена космолингва, официалният език на Галактическата Общност. Беше едър и могъщ самец.

Бени се впусна в обичайният си репертоар, който знаеше наизуст.

— Значи сте нещо като търговци, така ли? — запита горило подобният, след като той приключи с обясненията.

— Да, така може да се каже.

— Имайте предвид, че законите на Галактическата Общност са общо валидни закони, но законите на Кастилия имат местна валидност и трябва да се спазват.

— Как може да се запознаем с тях? — попита Олк.

— По този начин — изръмжа горило подобният и извади от джоба на шортите си малък информационен диск. — Записването на информацията е невъзможно, поради предпазно кодиране. До вечерта дискът трябва да ми бъде върнат. Впрочем какво носите?

Бени го поведе към трюма на кораба и ноздрите на косматия великан сякаш си разшириха, за да надушат нещо нередно, но след направения оглед на стоката им, по физиономията му не се изписа никакво чувство. Бени така и не разбра дали е останал доволен или недоволен от проверката.

— Продажбата и покупката на територията на космодрума е забранена — заяви той. — Ще трябва да наемете товарна платформа, която да откара боклуците ви до най-близкото тържище.

— Къде се намира — осмели се да попита Олк.

— На около двеста кинтака оттук, в околностите на Омалина, най-близкият град — отвърна косматият гигант и се отдалечи.

Стана ясно, че засега изобщо не може да се мисли за хотели и топла вана. След като се завърнаха в горната част на кораба, първата работа на Олк беше да се завре в командната каюта и да провери какво представлява един кинтак, което не се оказа лесна работа. Трябваше да потърси хипервръзка с Главната метрологична служба, която упорито се бореше да наложи общи мерки и теглилки в рамките на Галактическата Общност, но почти навсякъде срещаше твърда съпротива. Ровенето в централния й архив отне доста време, но накрая успя да установи, че един кинтак се равнява точно на 1,832 килокали или на 1,339 земни километра. Излизаше, че трябваше да пропътуват около 540 километра, които включваше разстоянието в двете посоки. След това той направи справка за местните таксиметрови товарни превози и изчисли, че превозването на стоката им на отиване и връщане щеше да струва около десет хиляди галакси. В това време Бени се мъчеше да обрати данните от връчения му информационен диск, но те се оказаха закодирани за преводното устройство. Не бяха записани на космолингва, а на местен език, който излизаше върху екрана във вид на хиляди мравки, изпълзели от огромен мравуняк. Този факт изглеждаше доста подозрителен. Бени се ядоса и изпсува, после се завря в тясната си каюта, нахлупи видео-каската на главата си и вмъкна в гнездото на проектора първият порно филм, който му попадна. На Олк не му оставаше друго, освен да отиде в кухненския бокс, да вземе галета, да изцвърка върху нея малко безвкусна хранителна паста и после да я захапе замислено. За първи път той си даде сметка, че вехтошарската професия може би не е от най-добрите, съществуващи в галактиката, въпреки, че понякога чрез нея се намираха доста интересни неща. Той реши да последва примера на Бени, но за разлика от него избра стерео-пространствен филм на историческа тематика. Казваше се „Завладяването на Касиопея“ и вероятно го пускаше в действие за двайсет и пети път. Но хубавият филм винаги си остава такъв, а още по-хубавото е, че можеш да го гледаш толкова пъти, колкото си поискаш. Особено когато нямаш какво да правиш.