Христо Пощаков: Търговска одисея

— Доколкото съм запознат с нравите, които са типични за вашите човешки общества, всички вие сте склонни към продажност и агресивност, въпреки че обикновено говорите за толерантност в отношенията. Убеден съм, че галактическият всеобщ мир се е установил въпреки вашите естествени инстинкти и наклонности. Но мога да направя компромис, като ви направя доста разумно предложение. Защо вие двамата не приемете да служите на нашата велика цивилизация, създадена преди милиони години? Ще получите доста голяма финансова изгода и работата ви ще се състои как да кажа… в известно проучване, свързано с дребни задачи.

— Ясно. Искаш да ни наемеш за твои шпиони. По принцип, аз не приемам сътрудничество със същества, склонни към непочтени сделки, това говори за целият техен морален облик. Колкото до моята раса, аз съм на друго мнение. Впрочем искаш ли да дезинтегрирам още нещо наоколо? Например тези прозрачни кубове с подло предназначение.

— Може и да успееш, но по-вероятно е обратното. Те са направени от такъв здрав материал, за който малко същества във вселената имат представа. Ще трябва отново да се свържа с Главния Съветник, той ще реши какво да правим с вас.

— Давам ти най-много десет единици унифицирано време. Няма да те оставя да ни разиграваш и ако дотогава не се появиш, ще направя в стената на проклетата ви зала много голяма дупка, през която ще излезем навън и ще напуснем негостоприемната ви планета.

Главоногото като че ли излъчи вълна на загриженост и изчезна там, откъдето се бе появило. Бени се наведе към Олк и го плесна по бузата. След този общо взето приятелски жест, отправен с добри намерения, съдружникът му отвори сините си очи и го погледна замаяно. Приличаше на човек, който мъчително се опитва да изтрезнее след няколко дневен запой.

— Къде се намирам? — изохка той и зарови пръсти в русата си коса. — Какво се е случило с мен?

— Видиоти се, а аз ти помогнах да излезеш от това състояние. Обкръжени сме от банда разбойници с пипала, които освен че са опитват да крадат по доста хитър начин, мечтаят и за световно господство. С две думи попаднахме в беда, но ще се помъчим да се измъкнем. Дори и един вехтошар може да разбере какво се опитаха да ни сторят. Искаха да ограбят малкото, което имаме, но да стане „по наше собствено желание“, така че после да не съществуват претенции. С две думи, искаха да ни превърнат в безволеви марионетки. По този начин никой никога не би могъл да ги обвини в бандитизъм. Кубовете и флаконите им служат за тази цел. Жълтата субстанция сигурно съдържа наркотик, който премахва задръжките в съзнанието на всяко разумно същество, а вълните, излъчвани от кубовете, по време на действието му препрограмират начина ни на мислене. Опитаха се да ни зомбират, сигурно са го правили и друг път, може и да е било по-успешно. Тези главоноги са гадни типове.

— Бени, все пак няма ли да им направим подаръци, а после весело да кваруваме и дзокуваме? Това не е ли най-прекрасното нещо на света?

— Като те гледам, напълно си се побъркал. Олк, ако не се вразумиш, отново ще те сваля на пода. Не можа ли да разбереш? Дрогираха те, за „добре дошъл“ ти поднесоха наркотик. Слава богу, че в теб все още просветват зачатъци на разум. Ако не те бях проснал на пода, сигурно вече нямаше да имаш човешки облик. Само като си помисля, че тези изроди са свикнали да посрещат гостите си по този начин, душата ми негодува. Сега забелязвам, че страшно се нуждаеш от няколко шамара, за да дойдеш окончателно на себе си.

Бени веднага приведе в действие констатацията си.

Лицето на Олк се зачерви, той примигна няколко пъти и очите му придобиха почти смислен израз. В този момент в залата отново се появи техния посрещач. Бени настръхна и пръстът му неволно се насочи към активатора на оръжието.

— Засега печелите — внуши главоногият. — Ще ви се размине без последствия, ако обещаете да не раздухвате инцидента.

— Какво точно печелим? — попита Бени.

— Запазването на собствената ви индивидуалност и целостта на паметта ви. Главният съветник ми обясни, че във вашия случай не съм постъпил правилно и ме подложи на опреснително грагиране. На сегашният етап на развитие на междузвездните отношения, ние нямаме интерес да предизвикваме конфликти. Но по-нататък… Както и да е, това не те интересува… Ала вие възможно най-бързо трябва да напуснете нашата планета, ние изобщо нямаме намерение повече да се срещаме с вас.

— Няма ли да извършим търговски обмен? — запита наивно Олк, който изглежда все още не беше дошъл напълно на себе си. — Толкова го искахме! — възкликна той съвсем искрено.