Христо Пощаков: Търговска одисея

— Навсякъде из вселената се срещат нечестни същества — установи Олк след кратък размисъл. — Спомняш ли как на Реконкиста първо ни упоиха, а после ни откраднаха всичко, което предлагахме?

— Този път нямам точно същото чувство, но имам друго, доста подобно. Тези главоноги ще се опитат да ни изиграят, само че по някакъв друг начин. Представяш ли си? Като ги гледам, няма да ги е срам да отнемат и малкото, което притежават такива бедни плъхове, като нас. Но виждам и как си се втренчил във флакона. Какво чакаш? Хайде, опитай от тази гадост — ухили се Бени с крива усмивка.

Олк по-скоро инстинктивно изпълни подканата и скоро първата порция жълта субстанция се изчезна в устата му. Очите му почти веднага се ококориха, след това клепачите им се притвориха в знак на блаженство.

— М-м-м, много вкусно! — възкликна той, след като преглътна остатъка от съдържанието в устата си. — Това жълто нещо има чудесен вкус, по-скоро превъзходен! А какъв аромат се разнася от него! На най-изтънченият плод във вселената, който можеш да си представиш. Вече започнах да променям мнението си за тези с големите глави и многото пипала. Ако не го опиташ, ще съжаляваш до края на живота си.

— По-добре да изчакам — заяви категорично Бени. — Нали знаеш, бързите действия не винаги са за предпочитане.

— Върви по дяволите! — изруга неочаквано съдружникът му и набързо изстиска остатъка от съдържанието на флакона в устата си. Очите му се поизкривиха, а изразът на лицето му започна да се променя. След десетина минути Олк придоби вида на смахнат херувим.

— Знаеш ли какво, Бени? — изрече той. — Искам да споделя с теб една важна мисъл.

— Казвай. Въпреки че физиономията ти започна да не ми харесва.

— Защо да не подарим на тези мили хорица всичко, което сме домъкнали? Те може би ще ни се отблагодарят по някакъв начин.

— Ти да не би да си полудял? А после с какво ще търгуваме? Разбери, те не са хора, а главоноги! Набий си го в главата!

— Погледни навън, Бени. Няколко от тях се виждат през прозорците. Не си ли даваш сметка, че тези същества са много по-грациозни от нас? Вече изпитвам неистовото желание да ги погаля по пипалата и да целуна предните им израстъци, изобщо да направя всичко, с което да покажа любовта и уважението си към тях. Добрите чувства, които изпитвам към тези чудесни творения на природата са много силни!

— Чуваш ли се какви ги приказваш? Държиш се като откачен, съвсем не си на себе си! Забрави ли за какво пристигнахме тук?

— Ако можех да кварувам и да дзокувам, бих останал на тази прекрасна планета завинаги. И точно така ще направя, може пък и да се науча. А ако се опиташ да ми попречиш, ще бъда принуден да те пребия, въпреки, че досега съм те считал за приятел.

Сабленият удар, нанесен от Бени с ръба на дланта му, се стовари върху врата на Олк. Той се свлече от куба, на който седеше и се просна върху бляскавата повърхност на пода. Припламващите светлинки в стъклоподобната повърхност моментално угаснаха. Роботите, които сякаш безцелно се мотаеха из залата, внезапно се подредиха ветрилообразно и се насочиха към тях. Приличаше на атака. Бени бръкна в горния джоб на комбинезона си и извади портативния дезинтегратор на материя, успешно укриван на всички митници. Откакто го бе придобил, той не се разделяше с него. Макар че никога досега не се беше интересувал от принципа на действие на страшното оръжие, то на няколко пъти му бе помогнало да се измъква от критични ситуации, дори веднъж му спаси живота. На времето го бе придобил на една от периферните планети, беше го бе заменил срещу стар модел пощенски телепортатор. Взел внезапно решение, той го насочи към роботите и натисна сензорния му активатор.

Огненото сияние мигновено унищожи нападателите, от тях останаха само няколко купчинки сив прах, които едва се забелязваха по пода. Светлинките на куба на Бени престанаха да припламват. Откъм отсрещната част на помещението се появи съществото, което ги бе посрещнало или поне точното му копие. Олк продължаваше да лежи на пода.

— Защо го направи? — прокънтя в главата на Бени. — Унищожи скъпо имущество, заслужаваш да ти изгоря мозъка.

— Няма да посмееш. Действията ми бяха защитни, в противовес на твоите. Считай случилото се като компенсация за нанесените ни морални щети. Ако не се страхуваше от последиците, досега щеше да ни убиеш. Ти си типичен представител на извънредно непочтена раса, която сигурно по доста хитър начин се е присъединила към Галактическата Общност. Върховният Съвет не е преценил добре какво представлявате, а вие определено имате психични отклонения. Да не говорим, че всички вие сте скарани с основните принципи на търговската етика. Всеки съд в тази галактика ще оправдае действията ми, освен това полетът ни е регистриран и ако нещо се случи с нас, ще пристигнат инспектори. Нищо чудно да решат да пръснат скапаната ви планета на малки късчета. Това вече се е случвало с ваши себеподобни.