Христо Пощаков: Търговска одисея

— Въпросът е излишен. Дори и да имахме подобно желание, то не е приложимо за вашата раса. — внуши главоногият. — Вашата цивилизация е несъвместима с нашата, доказа го първият ни контакт.

— Гадни и подли копелета! — успя най сетни да се възмути Олк — Най после разбрах какво представлявате.

— Последните мисловни форми нямат напълно разбираем контекст, но сигурно съдържат нещо обидно. Тръгвайте си и никога повече не се връщайте тук!

Безпричинно унижените вехтошари се добраха безпрепятствено до кораба си, стартираха и не след дълго извършиха хиперпрехода. По време на неговата реализация, забавения ход на вътрешно-корабното време проточваше всяка тяхна фраза и я превръщаше в басово бръмчене, но те естествено не го забелязваха.

— Все пак се измъкнахме читави — отбеляза Бени и облекчено въздъхна. — Донякъде поизлъгах главоногите за възможните последствия от действията им, но беше от полза. — Този път не зададох координати за навигационната система, видях, че сам ги вкара в главния компютър. Това показва, че все пак си останал донякъде нормален. Впрочем, накъде сме се запътили?

— Ще изплуваме в пространството около Лира 34. После автоматичната система за управление ще поеме приземяването. И тази планета отскоро е член на Галактическата Общност.

— Ако всички новоприети планети са като тази, която напуснахме… — не се доизказа Бени. — Защо се насочи натам?

— Защото имам усет, а ние сме най-добрите в професията и досега късметът не ни е изневерявал. Опипай тялото си, жив си и нищо ти няма. Дори и разсъжденията ти изглеждат почти наред, което е обикновеното ти състояние. И аз мога да се похваля със същото.

— А ако предишната история се повтори?

— Тогава ще му мислим.

Съществата, които ги посрещнаха на местния космодрум бяха толкова лениви, че двамата вехтошари се почудиха как са ги приели за членове на Общността. Приличаха на изправени на два крака рептилии с дълги опашки, кръгли глави и огромни ококорени очи, които ги гледаха доста тъпо. Реакциите им бяха толкова бавни, че докато се разберат с тях с помощта на автоматичния преводач, изминаха два часа локално време. След дълги смислови и семантични уточнения, преводът бе установен. Съществата не им направиха митническа проверка и едва на третия час от появата им се сетиха да ги попитат за какво са пристигнали.

— Купуваме стари вещи, прибори, домакинска техника, уреди за бита и малогабаритни роботи — започна Бени с обичайния си репертоар — Продаваме същото. Придобиваме това, което представлява интерес за нас и продаваме онова, което би ви харесало.

— Тук нищо не се продава — изговори в продължение на пет минути един от по-високите рептилообразни, чието име автоматичният високо интелектуален преводач с огромна памет и изтънчена програма за семантични връзки определи като Хр-р. — Предметите, приборите и битовата техника са свещени за нас, те овеществяват спомените на поколенията за изминалите години — успя да произнесе почти за около петнайсетина минути.

— Не разбрах дали изобщо купувате някакви вещи? — попита Олк, възможно най-бавно.

— Случва се. Съществува вероятността да купим нещо от вас, но може и да не купим. По принцип ние сме непретенциозна раса и се сдобиваме само с много полезни неща. Продавате ли киндзи?

Докато преводачът преведе фразите, изминаха около двайсетина минути, но Бени имаше усет за търпеливост.

— Не. За какво служат? — попита той.

— За мултипрактация — поясни рептилообразният.

— Това пък какво е? — учуди се Олк.

— Едно от действията, което се извършва при трактирането на птероцинидите — обясни Хр-р.

Бени и Олк се спогледаха и разбраха, че така няма да стигнат до никъде.

— Не можем ли да ви покажем какво предлагаме? — каза Бени.

— Възможно е, но нека да бъде утре. Днес е ден за медитиране. Свещен ден, който забранява всякакви покупки.

— Имате ли хотел за гости, където бихме могли да се настаним?

— Какво е хотел? — попита съвсем невинно Хр-р.

— Място, където всяка същество почива и спи — опита се да поясни Олк.

— Какво означава да спиш? — отвърна с въпрос рептилообразният и над кръглата му глава се подадоха две подутини, които вероятно показваха ускорено мислене.

— Състояние на разума, през което индивидът лежи със затворени очи, диша и сънува — намеси се Бени.

— Не е напълно разбираемо. Ние никога не спим. Как се сънува?

— По-добре да се приберем в кораба — погледна Бени към Олк. — Ще ви изчакаме до следващия ден — обърна се той към Хр-р. — Поне имате ли бани или басейни, където да се изкъпем? Корабният ни регенератор изглежда се е повредил и водата ни намирисва лошо.