Христо Пощаков: Търговска одисея

Собственото им превозно средство обикновено не създаваше представата, че може да се придвижва между звездите звездите, но то го правеше, и то доста добре. Корабът им беше много стар звездолет от малък клас, който въпреки неугледният си вид, притежаваше достатъчно здрава и засега добре ремонтирана вътрешност. Грапавата повърхност на метало-керамичния му корпус на места изглеждаше матова от ударите на безброй микро-частици, а на други опушена или покрита с нагар, което говореше за славно минало. За времето, когато трансгалактическите преходи се осъществявали със скок до околностите на някоя планета, доближаването до нея на йонна тяга и последващо използване на гравитационно-магнитно гасене на ускорението след навлизане в нейната атмосфера, а нулевите терминали не са били известни. Всъщност корабът им и досега работеше на този принцип, който не изглеждаше толкова лош, макар че придвижването на собствена тяга се криеше известна опасност. Из космоса все още продължаваха да се скитат милиарди малки или големи, но доста твърди тела. Все пак вероятността от срещата с тях беше доста нищожна, а модерните системи за по-прецизна навигация на хиперскоковете между нулевите терминали, просто не ги интересуваха. Ако от време на време те все пак предизвикваха известен мимолетен интерес, стойността на монтажа им веднага им напомняше да забравят за тяхното съществуване.

Макар и с променлив успех, вехтошарското им дребно щастие досега не ги бе изоставяло. Старият им кораб продължаваше да преодолява разстоянията в космоса и неуморно се придвижваше от една планета към друга, както ставаше и в този момент. Поредното обитаемо небесно тяло вече красиво бе заело пространството на главния холографен екран в командната каюта и гасенето на ускорението притискаше гърбовете им към облегалките на креслата. Размерите на кълбото под тях бързо се увеличаваха и то вече заемаше целия екран. Корабът навлизаше в стратосферата му.

— Как се казваше тази планета? Вече започнах да забравям, а това никак не е хубаво — обърна се Бени към спътника си.

— Делта 345 — отвърна Олк, който се занимаваше с навигацията. — Отскоро е регистрирана в Галактическата Общност и на нея съществува вероятността да намерим интересни неща. Цивилизацията, която е населява е от клас 10, по скалата на Филатов, което говори за доста силен технологичен напредък. Финансовите й институции вече са свързани с Централния междубанков интелект, така че няма да имаме проблеми с разплащането.

— С какви средства разполагаме?

— С около двеста хиляди галакса. Не са кой знае колко, но трюмът ни е претъпкан с вехтории. Можем да пристъпим към бартерни сделки, и друг път сме го практикували.

— Какъв е видът на местните аборигени? Нали ти направи първоначалното проучване? — попита Бени.

— Представляват подобия на главоноги, които живеят на сушата. Черепите им имат голям обем, имат способността да обменят информация по телепатичен път. По време на разговорите няма да имаме нужда от автоматичен преводач.

— А-ха — дълбокомислено произнесе Бени и се опита да си провре ръката между гърба и облегалката на креслото, с цел да се почеше под лявата плешка. — Все пак какво ли интересно би могло да се намери при главоноги? — попита той по-скоро себе си. — Направо не се сещам.

— И аз не зная — отвърна Олк. — За първи път ще се срещнем с подобен тип цивилизация. Не ме разсейвай повече, в момента се занимавам с разрешителното за приземяване.

Съществото, което ги посрещна пред входа на изрядно чистата бяла постройка с овални форми приличаше на някакъв хибрид между октопод и сепия, но кожата му беше покрита с малки блестящи люспи. Овалното му, леко продълговато тяло бе лишено от дрехи и по него проблясваха синкави оттенъци. Около голямата му кръгла глава непрекъснато се извиваха малки, но многобройни пипала, които му придаваха вид на митична Горгона. Огромните му, втренчени в тях очи, не мигаха. В долната част на тялото му други, значително по-дебели пипала му служеха за придвижване. Видът му на люспест плужек не вдъхваше доверие и то в никакъв случай не приличаше на митничар, защото би трябвало да носи поне някаква значка или друг отличителен белег. Някъде в далечината се забелязваха още няколко негови сънародници. И те бяха голи.

— С каква цел пристигате? — отекна донякъде болезнено въпросът му в главите им.

— Ние сме търговци — обясни Бени с известна гордост. — Купуваме и продаваме стари домакински прибори, битова техника и изобщо всякакви, може би интересни за вас неща. Как да ви обясня по-точно? Купуваме вещи, станали ненужни на притежателя им и след това ги продаваме на други лица, които се нуждаят от тях.