Христо Пощаков: Търговска одисея

Бени и Олк никога не си бяха задавали въпроса откога съществува Галактическата Общност, кога се е прекратила последната война между различните цивилизации, пръснати в космическото пространство и кой е създал законите, които регулират мирното съвместно съществуване между световете и търговския обмен между тях. Те просто се ползваха от благата на Новата Космическа Ера и се препитаваха чрез покупко-продажба на стари вещи. С две думи, те бяха космически вехтошари. Тази древна и доста рядко срещана професия не ги бе направила богати, но засега осигуряваше скромното им съществуване. Винаги е изгодно да купиш стар модел холовизор, произведен на Епсилон и после да го продадеш изгодно на Гама, тъй като гамайците са по-изостанали от епсилонците в технологично отношение. Същото важеше и за много други машини, уреди и устройства, предназначени да обслужват домовете на различните същества, които можеха да накарат жителите на по-изостанали в технологично отношение планети, независимо да ли са периферни, ново заселени или икономически нестабилни, да се чувстват щастливи от тяхното притежаване. В известен смисъл двамата можеха да се считат за благодетели на галактиката, тъй като пренасяха постиженията на техническия прогрес от една негова точка в друга.

Двамата „търговски“ партньори се различаваха както по външен вид, така и по характер. Бени беше набит широкоплещест брюнет с мургава кожа, под която изпъкваха възлите на здрави мускули. Лицето му с волеви израз бе украсено от бадемови очи и надвиснали над тях гъсти вежди, под които здраво стоеше на мястото си месест нос. Винаги разсъждаваше прагматично и обикновено решенията му бяха съвсем правилни. По външен вид и начин на мислене, Олк изглеждаше като негова противоположност. Той беше строен и крехък на вид блондин с правилни, изтънчени черти на лицето, които като че ли издаваха непрактичната му склонност към мечтателност. Действията му не всякога бяха напълно адекватни, особено когато трябваше да се съсредоточава върху конкретното в дадена ситуация. Например по време на процеса на пазарлък за цената на някоя примамлива вещ, той бе в състояние да се заплесне по някое красиво насекомо или птица, да остане с полуотворена уста, за да наблюдава полета им и временно да забрави за целта на задачата, с която в момента се е заел. Или докато се занимава с координатите и навигационните изчисления за курса на полета, внезапно да съчини някой стих, който естествено би възбудил само собствените му емоции.

Но въпреки разликите във външния си вид и характерите, Бени и Олк бяха свикнали един с друг и двамата по необясним начин се допълваха в действията си. Макар че понякога се случваше да се скарат, през останалото време на съвместния им живот, техните отношенията оставаха приятелски. Сплотеният им малък екип вече десетина години се придвижваше из междузвездното пространство и често се появяваше там, където изобщо не го очакваха, а това бе свързано и с известни опасности. Но Бени и Олк бяха свикнали с рисковете на професията и би могло да се каже, че богът на вехтошарите, ако такъв съществуваше, досега ги закриляше. Те нямаха много конкуренти и доколкото бяха запознати с историята на тяхната, би могло да се каже търговска дейност, тя периодически ту изчезваше, ту възкръсваше от пепелта на забравата, подобно на миниатюрен Феникс. Възкресението й обикновено се дължеше на наличността на по-слаба и по-нестабилна икономическа ситуация в даден сектор от космоса или на присъединяването към Общността на нови, но „по-примитивни“ светове. И при двата случая, съществуваше вероятност за търговска изгода. На тях можеше да се продаде нещо, а „покупките“ се правеха от планети, населени с технологично по-напреднали цивилизации, независимо дали те се обитаваха от нови или стари членове на Галактическата Общност.

При посещенията на различни космодруми, понякога им се случваше да имат неприятности с митниците, но натрупаният професионален опит им помагаше да се измъкнат от създадената ситуация, дори с цената на подаване на фалшиви декларации за стойността на стоката, която превозваха. Старите вещи, които се намираха в товарния отсек на трюма на кораба им, по обясними причини страдаха от хронична липса на документи. Митничарите от някои планети вече ги познаваха и или изобщо не обръщаха внимание на дребния им бизнес, или проявяваха снизходителност, но обикновено си получаваха дължимото. Изглежда че откакто във вселената се бе появила професията „митничар“, тя винаги беше свързана с доста изкушения, на които се поддаваха същества от различни раси — независимо дали ръцете им бяха свързани с пипала, пръсти или щипки. В този случай общото между тях бе, че джобовете на униформените им облекла имаха еднакво предназначение.