Христо Пощаков: Търговска одисея

— Какво означава да се изкъпеш? — запита още по-невинно Хр-р.

— Да облееш тялото си с вода, за да измиеш натрупаната по него мръсотия — обясни Олк.

— И вие го правите?! — почти изквича преводачът. — При нас това е най-голямата ерес. Тялото трябва да се почиства само със светена мас. Водата се е употребявала, когато сме били диви и неуки.

— Не пиете ли тази течност? — едва не проплака Бени. — Защото на нас ни трябва.

— Пием я, но много тайно. Това е част от позволените ереси и всеки уважаващ себе си лирианец трябва да си направи собствена тайна килия, свързана с тръбопровод. Когато пие вода, никой друг не трябва да го вижда. Изобщо пиенето на животворната прозрачна субстанция е обект на свещенодействие.

— А ние откъде да се снабдим с тази жизненоважна за нас течност?

— Предвидили сме ползването на известно количество вода, предназначено за обслужване на чужденци. Встрани от сградата на космодрума се намира голяма цистерна, но трябва да зареждате от нея необходимото ви количество чиста свещена течност само след полунощ. Изливането на мръсна вода по принцип е забранено, поради нейното оскверняване, но за вас ще направим изключение. Ще използвате онзи отходен канал с кръглата решетка, който се намира на петдесетина метра от кораба ви, той е свързан с устройство за пречистване. Но това действие също трябва да стане през нощта, иначе ще ви санкционираме. Довиждане до утре — каза Хр-р и се отдалечи със скорост на охлюв.

— Не разбирам как тези идиоти са съумели да станат членове на Галактическата Общност — проговори Олк, след като преводачът бе изключен, а Хр-р за около петнайсет минути успя са стигне до входа на сградата, придружен от неговите себеподобни. — Изглеждат ми като бавно развиващи се, даде ли си сметка, че от началото на разговора изминаха повече от четири часа?

— Това не им е попречило да открият хиперпространствените преходи и да влязат във връзка с Галактическата Общност — каза унило Бени. — Понякога религиозните предразсъдъци и скоростта на общуване нямат нищо общо с техническото развитие на дадена цивилизация. Не би трябвало да е така, но както виждаш, се е получило. Предлагам да отидем малко да поспим, защото ще ставаме посред нощ. Водата ни трябва, утре ще преценим дали можем да извършим ремонта на регенератора.

Писъкът на електронния бордов часовник ги събуди точно в дванайсет часа през нощта. Те се надигнаха от койките си и не след дълго се заеха с източването на остатъците от мръсна вода в резервоарите След това Олк разви от барабана на цистерната гъвкавия й дълъг шланг и го довлече до кораба. Не след дълго, запасите от прясната животворна течност бяха попълнени.

— Нека да огледаме състоянието на регенератора — предложи Олк. — Нямам желанието и утре да си губя времето с него. После отново ще легнем да спим.

Следващият ден ги завари доста изморени от нощната работа, но някаква местна делегация вече ги чакаше около кораба. Бени отвори товарният отсек в корабния трюм и активира техния робот. Постепенно пистата около телескопичните опори започва да се запълва със всякакви вещи, уреди и битова техника, поради липса на определено място за търгуване. След около десет часа обяснения за тяхното предназначение, лириянците се съгласиха да купят петнайсетина малко употребявани перални за сухо пране. Изненадата на космическите вехтошари беше извънредно голяма, защото местните жители, подобно на главоногите, не носеха дрехи. Впоследствие се разбра, че пералните са им нужни за завесите и драпериите, които обграждаха олтарите в техните храмове. Бени и Олк прибраха не голямата сума от около петдесет хиляди галакси, но останаха донякъде доволни, все пак бяха успели да продадат нещо. Към привечер, търговията дотолкова им бе омръзнала, че вече изпитваха неистовото желание да се измъкнат от тази ленива планета, която започна да им действа на нервите. Те обявиха експозицията от стари боклуци за закрита и побързаха да ги приберат в товарния отсек. След това с радост се простиха с иначе гостоприемният Хр-р, който беше останал да наблюдава работата им и побързаха да се вмъкнат в каютите си.

На сутринта двамата се събудиха в сравнително добро настроение. Бяха се наспали добре и резервоарите бяха заредени с прясна вода, а повредата в регенератора се бе оказала съвсем дребна — той отново функционираше както трябва.

— Да тръгваме нанякъде — нареди Бени, който отново пое функциите на командир. — Да се махаме оттук.