Христо Пощаков: Търговска одисея

— Какво беше това изпълнение? — попита я Бени директно от името на двамата. — За какво ги повика тези момичета, така и не разбрахме? Винаги сме имали жени когато си поискаме и сме си плащали честно. Но при тези, които беше поканила, не можеше и да става дума за това. Бяха едни такива… особени. Когато ги оставихме по фермите им, те само се ръкуваха с нас за довиждане… и толкова.

— Ами да — промънка Олк. — Вярно, че на Синдия се влюбих в една жена, но и там си платих, каквото ми поиска, а после преболедувах дълбоката си любов. Оттогава не ми се е случвало нещо подобно. А тези двете можеха да ни поканят да прекараме нощта с тях. Но не поискаха.

— Идиоти такива! — почервеня от ярост Мария. — С какви жени сте си имали работа досега? Изобщо влезе ли ви в тиквите защо ги поканих?

— Защо? — смутолеви Бени.

— Защото всеки нормален мъж на този свят един ден и на дадена възраст създава семейство, но за това трябва да срещне подходяща, добра и разбрана жена. Но не и от този тип, от който вие сте срещали. И понеже сте негодни да си я намерите, аз трябваше да се погрижа за това. Вече изгубих надежда, че моите синове някога ще ми се обадят, търговията се развива отлично и скоро всичките сделки ще се уреждат оттук. Мисля, че е крайно време да си седнете на задниците, което означава да ви оженя и после да се занимавам с отглеждане на деца. Вашите!

Смелите съдружници наведоха глави и доста посърнали се разотидоха по стаите си, понеже мисълта за семейство, кой знае защо, определено ги плашеше. Но и двамата придобиха кроткото чувство, че тяхната търговска одисея вече е приключила и пред тях предстои нов етап от живота им, може би защото бяха свикнали да изпълняват нарежданията на Мария. Освен това съществуваше реалната възможност следващата им житейска одисея да бъде по-привлекателна.

Преди да заспят, Бени и Олк получиха еднакво съновидение. Представиха си малки мургави деца с черни къдрави коси, които се катереха по тях и ги дърпаха за носовете. Може би бяха техните, на които им предстоеше да се родят.

Заспаха усмихнати.

© 2006 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1746]

Последна редакция: 2009-10-07 00:13:42