Христо Пощаков - Търговска одисея

— Добре че ми обясни, нали аз съм от онези, по-неграмотните — промърмори недоволно Олк. — Въпреки че от както се помня, сам си чета показанията на уредите и текстовете от холограмното пространство. Но както и да е. Не виждам къде бихме могли да продадем тези книги. Може би на някоя съвсем изостанала планета, ако някъде се намери такава. В познатата галактика всяка съществуваща информация отдавна е преработена в друг вид и е вкарана много по-солидни носители. Може би книгите имат някаква носталгична стойност, но къде ли да търсим колекционери на антики?

— Прав си. Едва ли има смисъл да ги помъкнем, тези тук са невероятно тежки.

Следващият сандък беше запълнен с различни вещи, за чието предназначение можеха само да се досещат. Бени си спомни, че един от металните съдове със странна форма се е наричал чайник. Неръждаемата сплав, от която беше направен, му придаваше красив вид, но за съжаление беше безполезен, също като останалите метални съдове, обслужвали някое древно домакинство.

Вътрешността на третия отворен сандък разкри стълпотворение от малки и тънки плочки, покрити с тънък слой патина или по-скоро вековен, много фин прах. В долната им част се забелязваха малки издатини, а върху горната слабо личаха някакви надписи. Олк обърса с длан повърхността на един от плоските предмети и прочете: „Активация. Насочи към източник на светлина и докосни.“ Той се доближи до близкия прозорец и подложи почистения участък под лъчите на умиращото слънце. Над ръката му неочаквано грейна триизмерна картина, която разкри красотата на тропически пейзаж. Представляваше крайбрежна ивица, насипана с бял коралов пясък. Зад нея се забелязваше редица от палми, а морето пред нея бе с изумруден цвят. В небето с наситено син цвят плуваха пухкави бели облачета.

— Бени, забелязваш ли това? Тези неща стават за продаване!

Съдружникът му се приближи до него и се взря в прекрасната гледка.

— Имаш право — потвърди той. — Да разгледаме какво е заснето и на някои от останалите. При тях е приложен статичен холографски запис, а материалът, носител на информацията, го е запазил напълно. Нищо чудно тези неща да са по-древни от строителството на самата къща. Кой знае колко стотици пъти са предавани от поколение на поколение?

Следващата почистена плочка показа изображението на странен по форма, но несъмнено космически кораб. По белоснежният му корпус се забелязваше дребен надпис. Бени се взря в него и се замисли. После извади от джоба си лупата с електронно увеличение, с която никой уважаващ себе си вехтошар по света не се разделяше, нагласи настройката на едно към пет, после премина на едно към десет. Успя да прочете надписа и остана с отворени уста.

— Защо се умълча? — попита го Олк — Какво толкова си се втренчил в това праисторическо чудовище?

— Тъжно е, когато си имаш работа с невежи хора. Погледни внимателно през лупата!

— Какво толкова? Написано е Прометей, доколкото си спомням това бе името на някакво древно същество, което забравих какво точно беше направило. Надписът дори не е на космолингва, едвам го прочетох.

— Какво знаеш за Прометей?

— Практически нищо. Подробностите от мнемо-обучението са се поизпарили от главата ми — призна Олк.

— Глупав си като онези подобни на червеи от Сигма 15, където се приземихме по погрешка. Холограмата изглежда е автентична и показва старта на първия в света на човечеството междузвезден кораб, способен да прави хиперпреходи. Изображението представлява безценна реликва. Всеки музей на всяка по-сносна човешка планета би заплатил милиони, за да го притежава. То е нещо като древната Мона Лиза, ако имаш представа за какво ти говоря. Досега съм срещал само няколко негови бледи копия, докато това е в отлично състояние.

— Твърдението ти означава ли, че вече сме… вече сме… — запъна се Олк.

— Богати, ако това искаш да кажеш. — Давай по-бързо да преровим и останалите плочки.

След известно време пред погледите им възникна холограмата на мъж с тъмни, леко полегати очи и властен поглед, облечен в бяла униформа. Чертите на лицето му излъчваха гордост и твърдост.

— Гръм да ме порази, ако това не е Виктор Борисов, първият междузвезден навигатор! — възкликна Бени, а Олк го изгледа с чувство на уважение към познанията му.

Прегледът на останалите плочки не предложи нещо по-интересно. Те прегледаха останалите, напълно безинтересни за тях вещи и решиха да слязат на долния етаж, в столовата на къщата. Не мина много време и Мария се завърна при тях, беше приключила със задълженията си. Тя се отпусна на първия й попаднал стол и въздъхна дълбоко. Изразът на лицето й не беше особено радостен.