Христо Пощаков - Търговска одисея

— Добре — рече властно Мария, след като го изслуша. — Да започнем от самото начало. Какво искахте да ядете, след покупката на синтезаторите на Еридан 3? Сандвичи ли? Тръгвайте с мен към трюма!

— Какво имаш предвид? — попита озадачено Бени.

— Ще реша проблема на място. Така съм свикнала.

Един от синтезаторите за храни проблясваше с полираните си повърхности в претъпканото от непотребни за сега вещи пространство. Мария величествено се изправи срещу него, а погледа й излъчваше яростна предизвикателност. Индикаторът на машината и цветният й дисплей светнаха. Измина около минута и по всичко пролича, че те нямат намерението да угаснат. След това долният й панел щракна и се отвори, а в магазина му се появи чудесен на вид сандвич, който изпускаше слаба пара, защото бе произведен затоплен. Беше с пушено филе от пуйка, гарнирано с апетитна на вид подправка. Панелът на магазина се затвори, но не след дълго повтори действието си, после го потрети. Машината функционираше безупречно.

— Как се справи с този изрод? — попита я изненадан Олк и побърза да захапе произведението на синтезатора.

— Откакто се помня като човек, винаги съм приготвяла храна за някого — отвърна жената. — Внуших му, че ако не приготви сандвичи, самият той ще умре от глад. Всяка машина е малко тъпичка, дори и да е снабдена с най-съвършена програма, затова трябва да се пребориш с нея. В случая синтезаторът работи на принципа на мислена заповед, затова внушението за искания продукт отнема известно време, а вие сте смятали, че това става веднага. Той няма да се съпротивлява повече, защото вече свикна с командите на човешкия мозък, чието действие вероятно е било по-слабо от ериданското. Това ви е грешката, момчета, липсва ви търпение и настойчивост. Винаги бързате и не изпипвате работите. По всичко изглежда, че ще се наложи да поема командуването на екипа, което включва и търговските сделки. Гарантирам ви, че няма да сбъркате, ако новата ви майка Мария поеме ръководството. Съгласни ли сте?

— Ами-и-и… — не се доизказа Олк и погледна очаквателно към съдружника си.

— Да — приключи с решението Бени. — Изглежда, че засега нямаме друга алтернатива — профъфли той с пълна уста.

— Тогава да започваме с останалите проби. С машините за тъкани, при които сигурно съм по-веща от вас, с шкафовете за производство на облекло, за които определено може да се каже същото и така нататък. Усещам как остатъците от скуката окончателно ще ме напуснат.

От този момент, съдбата на Бени и Олк определено се промени. Тя престана да си прави лоши шеги с тях, реши да се реабилитира и оловните облаци, които се бяха сгъстили над главите им се разпръснаха. Мария се оказа много способен търговец и успя да продаде безценната холограма на Централния музей в главния град на Земя 2 за умопомрачителната за тях сума от пет милиона галакси, след това разпродаде на добра цена и останалите плочки. Наистина, те отначало бяха нейни, а след това им бяха подарени, но отдавна се смятаха за общо имущество. Този зашеметяващ неин успех напълно им отне възможността за минимална съпротива спрямо нейните действия и двамата смели вехтошари окончателно предадоха ръководството на търговското си сдружение в нейни ръце. Вече просто правеха това, което тя им нареждаше. Плодовете на този забележителен финансов успех се реализираха в ремонта на енергийното сърце на кораба, след което последва подмяната на вътрешното обзавеждане на каютите, които придобиха много по-уютен вид.

На следващата, подбрана от нея планета, Мария организира продажба с наддаване за ериданските технически чудеса, а проведените от нея демонстрации на техните качества бяха повече от убедителни. С изключение на един синтезатор за храни, който оставиха за себе си, цялата им налична стока изчезна от трюма на кораба и банковата им сметка неимоверно набъбна.

Бени и Олк незабавно се завърнаха на Еридан 3, защото по всичко изглеждаше, че тази планета ще се превърна в тяхна бъдеща златна мина. Още докато се приземяваха на нея, установиха връзка с Крумха и той ги посрещна с нови модели, подготвени за изхвърляне, но този път те не забравиха да проведат задължителния законен търг и повикаха конкуренцията. Техният познат отново го „спечели“ и отново си развали настроението. Докато уреждаха финансовите си отношение с него, двамата вехтошари искрено му съчувстваха, защото напоследък именно той бе помогнал за техния просперитет. И те искрено искаха да му помогнат с нещо, но не знаеха с какво. В случая, само доброто им отношение към него, като че ли не беше достатъчно. Мария усети настроенията им и се затича след ериданеца, който приключил с новата неизгодна сделка, вече ядосано вървеше към кабината на собственото си возило, с цел да се махне възможно по-бързо от космодрума.