Христо Пощаков - Търговска одисея

Времето минаваше и посетените, произволно избрани планети вече наброяваха десетина, а главното им богатство така и не срещна очаквания търговски прием. Музеите упорито се съпротивляваха за исканата от тях сума за безценната холограма, въпреки, че тя непрекъснато намаляваше. Останалите предлагани холограми предизвикваха известен интерес, но им предлагаха смешни цени. Закупените от ериданците така ценни вещи продължаваха да стоят в товарния отсек на трюма и въпреки тяхната реклама, никъде не се намираха наивници, които да ги закупят без тяхната демонстрация. Накратко казано, продажбите изобщо им бяха обърнали гръб и търговията никак не вървеше.

После късметът им като че ли реши да се посъбуди и ги отнесе на Хортензия, която се оказа вече два пъти посетена от тях, добре позната планета, на която технологичният възход на амбициозните й обитатели не бе спрял подема си. Бени веднага се набута в едно от ведомствата, където и друг път беше получавал „благодеяния“ и успя да се снабди с десетина стар модел пощенски телепортатори, предвидени за замяна с по-нови и с по-съвършено действие. Дори за тяхното извозване до кораба му броиха малка сума. След това новопоявилият се дребен късмет ги заведе на Ермта, където един от местните предприемачи ги купи на доста добра цена, достатъчна за ремонта на системата за навигация. Старият им верен кораб отново знаеше накъде отива, но енергийното му сърце, което осигуряваше необходимата за хиперпреходите мощност директно от вакуума и същевременно захранваше йонните двигатели, вече се беше разболяло и плачеше за подмяна на поне седемдесет процента от елементите си, което искане непрекъснато се появяваше на контролния дисплей на Бени, свързан с импулса, нужен за реализацията на поредния преход. Това също означаваше предстоящ неотложен ремонт, който не струваше по-малко от осемстотин хиляди галакси и въпреки че справедливо погледнато, сумата не беше кой-знае колко голяма, те я нямаха. Неумолимата сянка на пълния крах вече беше надвиснала над главите им и изглежда ги преследваше упорито. По някое време Бени си помисли дали да не направи ипотека на кораба в някоя от местните банки, или да поиска някакъв друг вид заем, но при не изплащането на вноските съществуваше реалната опасност да попаднат в някой затвор за длъжници. Ръцете на банкерите бяха прекалено дълги и достигаха до почти всяка точка от познатата галактика. Едва ли щяха да успеят да се укрият, дори и на някое съвсем забутано кътче.

Сега се намираха на Минерва и се канеха отново да тръгнат нанякъде, обхванати от хроничната болест, наречена неуспех. За изминалото време от съвместното им съжителство, Мария така и не успя да открие децата си. Тя продължаваше да очаква съобщения от тях на адреса си в хипервръзката, но те не пристигаха. Изглежда, че на местата, на които бяха се установили, напълно бяха обсебени от грижите за семействата си и собственото им съществуване. Но възрастната жена продължаваше да таи надеждата, че все някой ден ще ги срещне и показваше присъствие на висок дух. Собствените й несгоди изглежда не й пречеха да продължава да се грижи за Бени и Олк с видимо удоволствие, а с всеки изминал час душевната й близост с тях нарастваше. Мария продължаваше да осигурява прехраната им и те се чувстваха прекалено задължени към нея, но засега оставаха само с мисълта, че някога ще й се отблагодарят както подобава. Ястията й наистина бяха много вкусни и чудесни на вид, но в живота нищо така хубаво не продължава безкрайно. Един ден тя неочаквано се изправи пред тях, скръсти ръце пред гърдите си и им заяви безкомпромисно:

— Фризерите в складовия отсек за продукти са пусти, съществува реалната възможност скоро да пукнем от глад. Останали са ни десетина пакета с брашно, малко сол и оцет. Имате ли някакви предложения?

— Не може ли да прескочим до Земята? — неуверено произнесе Олк. — Твоите роботи сигурно добре са си гледали работата в наше отсъствие и все нещо са посъбрали.

— Дотам ли стигнахте, нещастници такива! — неочаквано избухна иначе кротката възрастна жена. — Когато пристигнахте при мен, изглеждахте много по-оперени. Харесвам ви, но докато съм с вас, няма да ви позволя да се превърнете в измет на обществото! Сега искам ясно да ми обясните проблемите си, а не да мълчите и да си шушукате, за да не ви чуя, както напоследък го правите.

Бени беше принуден да я запознае с последиците от посещението на Еридан 3, с плачевното положение на енергийното сърце на кораба, със съпротивата на музеите и с някои други тънкости, свързани с неуспехите във вехтошарската професия.