Христо Пощаков - Търговска одисея

Те се насочиха към една по-висока близка постройка, от чиито вход излизаше някаква жена. Тя принадлежеше към човешката раса и вехтошарите окончателно се убедиха, че планетата е населена с техни себеподобни. Жената имаше стройно тяло, но слабите бръчки по лицето й издаваха, че не се намира в първа младост. Най-вероятно бе на около петдесет години. Беше облечена с работен комбинезон и бе обута с пластмасови ботуши, които стигаха до колената й. Приближаваше се към тях усмихната и маслиновите й, топли очи, грееха приветливо. Тъмната й кожа бе единствения белег, по който се отличаваше от тях двамата.

— Добре дошли, заповядайте в моя дом! — отправи им тя учтива покана, произнесена на малко архаична космолингва. — Току-що съм приготвила храна за обед, а тук толкова рядко пристигат гости. Понякога ме посещават от съседните ферми, но тези, които пристигат от космоса, винаги са с предимство. Нека да се запознаем, казвам се Мария — ръкува се тя с двамата, а те промърмориха имената си. — Откакто съпругът ми почина, сама се оправям със стопанството, макар че не е кой знае колко голямо — продължи тя. — Синовете ми отдавна се разбягаха по по-привлекателни светове и сега ми помагат само три остарели робота. А вие с какво се занимавате?

— Търгуваме с употребявани вещи. Купуваме и продаваме — поясни Бени.

— Едва ли ще ви бъда много полезна — призна жената. — Преживявам с пенсията на мъжа си и доходите от стопанството, но те не са много високи. Самата аз едва ли ще купя нещо, но мога да попитам съседите. Нека първо да обядваме, тук сме свикнали да сме гостоприемни.

Вълчият апетит на двамата космически вехтошари бързо унищожи почти пълно гърне с варен боб, печено пиле и купа салата, придружени от златисти филийки препечен хляб. След приключването на обеда, Бени и Олк се почувстваха извънредно доволни, а възрастната жена определено се радваше на показаният им здрав апетит. По едно време Бени смигна съучастнически на Олк и с движение на главата си го подкани да излязат навън.

— Ще се разходим до кораба — поясни той на Мария. — След това ще се върнем.

Жената недоумяващо изгледа гърбовете им и повдигна рамене. Не мина много време и товарният робот вмъкна в къщата й кубичен предмет.

— Това е пералня за сухо пране. Последната, която ни остана — поясни Олк и добави: — Един от усъвършенстваните модели, произвеждани на Алфа 4. Не знаехме по какъв начин да ви се отблагодарим за чудесното посрещане, но Бени се сети. Приемете я като подарък от нас, тя работи просто и безотказно.

— Вие сте извънредно мили момчета! — възкликна Мария. Не можете да си представите, че точно такъв домакински уред ми беше много необходим! И аз трябва да ви се отблагодаря с нещо, но не зная с какво. Ако желаете, качете се на тавана ми, там има захвърлени стари вещи и вземете всичко, което ви хареса. За мен те вече нямат никаква стойност. Предполагам, че ще останете за вечеря, сега моля да ме извините, но трябва да дам задачи на земеделските ми роботи.

Таванското помещение на къщата беше потънало в прах, а интериорът му бе архаичен, както и всичко останало наоколо. По всичко изглеждаше, че възрастта на постройката надминава хиляда години, подсказваше го древната технология на сглобяване на строителни елементи, чиито свръзки се забелязваха с просто око. На развитите планети, посетени от тях, всяка уважаваща себе си цивилизация, издигаше сградите си монолитно, чрез силови полета, които служеха за кофраж на строителните материали, нагнетявани в тяхната вътрешност. А самите силови полета, съвсем точно копираха контурите на триизмерния архитектурен проект, като привеждаха мащаба му към нормални мерни единици.

Бени и Олк съвсем професионално оглеждаха обстановката около себе си. Наоколо се въргаляха стари мебели, части от машини и няколко метални сандъка. Беше съвсем естествено, вниманието им да се насочи към тях. Бени отвори първият, който се оказа напълнен догоре с правоъгълни предмети с различна дебелина. Олк взе един от тях и го разгледа с любопитство. Докато го почистваше от натрупаната прах, той се разтвори и откри жълтеникава плоскост, изпъстрена с едър шрифт букви.

— Какво е това? За какво може да служи? — учуди се той.

— Наричало се е книга, спомням си го от видео обучението в детските ми години — поясни съдружникът му. — По онези времена, хората са записвали информацията и по такъв начин. Текстовете са се нанасяли върху доста тънки пластмасови листове, разположени един над друг, които оформяли тялото на книгата. Макар че и тогава са разполагали с примитивни компютри, хората продължавали да използват печатаната информация, тогава привичките са били други, не както ние сме свикнали. Сега холограмният запис сам ти говори и няма никаква нужда сам да четеш написаното. Но що за четене е било по онези древни времена, след като не е било придружено от подходяща видео-картина? Изглежда ми доста примитивно, направо си е било изтезание. Хората са четели книги и по време на четенето е трябвало сами да си представят смисъла на текста! Вероятно съвсем не им е било лесно — отбеляза дълбокомислено Бени. — Освен това тогавашните нещастници не са разполагали с подходяща система за обучение. Не са имали с мнемо-каски за запаметяване, сигурно много са се мъчили, докато нещо им влезе в главите. Не ме гледай така, зная го от курса по праистория. В наши дни четенето се използва само за да дадеш настройка на системата за координация, после да разбереш къде си попаднал или най-вече какво купуваш. За това не е необходимо да прелистваш много страници, както се наричат страните на тънките пластмасови листове на книгите.