Христо Пощаков - Търговска одисея

— Какви чудесни неща — изцвили възторжено Олк, но Бени тайно го ритна по кокалчето на ходилото, тъй като проявената емоция бе във вреда на предстоящата сделка. Той се обърна към Крумха и го попита:

— Каква е общата цена на предлаганата от вас стока?

Ериданецът се замисли, като че ли мислено пресмяташе нещо наум.

— Един милион галакси. Имайте предвид, че на такава цена направо ви подарявам всички тези полезни устройства.

— Не е ли доста надута? Струва ми се, че… — понечи да възрази Бени, но фразата му бе прекъсната от пристигането на няколко товарни превозни средства, които застанаха амфитеатрално около кораба им, в съседство до вече пристигналото. Капаците на каросериите им се разтвориха и разкриха добрия изглед на множество други лъскави и приятни за окото неща.

Сънародниците на Крумха се измъкнаха от кабините за управление на машините си и не след дълго между тях избухна ожесточена препирня, която макар и проведена на непознат за вехтошарите език, приличаше на поток от взаимни заплахи. Тонът на разправията се повишаваше непрекъснато, по някое време Бени и Олк помислиха, че ериданците скоро ще се хванат за гушите и в суматохата, самите те могат да пострадат.

— Почакайте! — извика Бени, който беше на мнение, че е по-опитен и по-мъдър от Олк. — За какво се карате?

Разправията временно престана и един от участниците в нея поясни:

— Според нашите закони, Крумха няма никакви приоритетни права за продажба, вие двамата също не спазихте местния закон за защита на конкуренцията. Добре, че нашите спътникови наблюдателни системи, свързани с общо-планетната система за сигурност, бързо откриха опита му за измама и предадоха информацията в търговската гилдия.

— Защо се обърнахте само към един търговец? — отправи въпрос към тях едър ериданец, който въпреки различията на израза на лицето му с човешкото, изглеждаше извънредно ядосан. Сякаш всеки момент щеше да се нахвърли върху двамата вехтошари и да употреби юмручни удари.

— Не бяхме запознати с вашите правила! — извикаха в хор Бени и Олк. — Молим да бъдем извинени!

— Незнанието на законите не оневинява техните нарушители! — изрева грамадният ериданец. — Доколкото зная, това правило е валидно във всяко кътче на познатата галактика!

— Това вече сме го чували — промърмори Бени.

— Добре, какво трябва да направим, за да поправим допуснатата от нас грешка? — попита невинно Олк. — Вече помолихме да ни извините.

— Веднага да пристъпим към търг — отвърна примирително ериданецът. — На Еридан 3 няма фиксирано тържище, но законът позволява всяко място да се превръща в такова, след събиране на не по-малко от трима конкуренти. Предлагам веднага да пристъпим към търг, в противен случай ще отговаряте пред местните власти. Възможно е превозното ви средство да бъде конфискувано, а после вие до края на живота си да гниете някой от нашите социални приюти. — И този тук, също ще отговаря — посочи той Крумха.

— Не се сърдете, моля ви — рече Бени. — Нека да стане така, както предлагате, още веднъж моля да бъдем извинени за нашето незнание. Предполагам, че всеки ще обяви общата цена на стоката, която е донесъл. От каква сума да започнем?

Крумха изглеждаше напълно вбесен, но отсече:

— От един милион галакси.

— Деветстотин хиляди — намали съседа му по превозно средство. Беше по-дребен ериданец, с по-тъмно зеленикава кожа.

— Осемстотин — лаконично произнесе стоящият до него.

— Шестстогин и петдесет хиляди, Тараот да ви отнесе в нищото — изрева Крумха.

— Триста хиляди — каза злобно едрият ериданец, макар досега да изглеждаше невъзмутим.

— Двеста и петдесет — заяви един от пристигналите, който досега беше мълчал.

— Двеста хиляди — едва не проплака Крумха. — Толкова ще дадат и в предприятията за преработка на отпадъци, а аз все пак пристигнах първи и мога да имам някакви претенции.

— Донякъде има право — отбеляза дребният ериданец с по-тъмната кожа. — Предлагам да си тръгваме. Търгът се проведе, законът е спазен и като гледам скапаният им кораб, трюмът му едва ли ще побере товара и на едно транспортно средство. Не виждам смисъл да продължаваме.

— Тараот да ги отнесе в нищото! — повтори плачевно Крумха, след като конкурентите му се разотидоха.

Изглежда че на Еридан 3 не съществуваше по-страшна ругатня.

Бени и Олк съчувствено го придружиха до командната каюта, където включиха хипербанковата връзка и преведоха сумата. Вече се чувстваха съвсем щастливи, но гледаха да не го показват. В това време товарният робот приключи с претоварването на закупената стока.