Христо Пощаков - Търговска одисея

Те заплатиха за престоя си в хотела, след това направиха необходимите покупки, закараха ги на кораба и се върнаха на тържището. До вечерта успяха да продадат с голяма отстъпка дузината останали охладители и после извършиха обичайните товаро-разтоварни операции, които им отнеха минимално време, понеже стоката им беше почти на привършване. Нощта ги завари на собствен терен.

— Не прекарахме толкова лошо — установи Олк и отпи глътка от успешно скритата в кораба бутилка водка. — Не ме гледай така, последната е — озъби се той на Бени. — И аз съм човек, който си има своите нужди.

— Докато отново се наливаш, помисли накъде ще се запътим — рече съдружникът му. — Омръзна ми само аз да се грижа за всичко.

— Извинявай, но тази планета аз я избрах, а престоят ни на нея излезе достатъчно удачен.

— Добре, че навреме те измъкнах да си ходим — отвърна Бени. — Ако бяхме останали тук още няколко дни, с нас щеше да бъде свършено. Да ти призная, в момента нищо не ми идва наум. Като че ли засега най-добре е да легнем да спим, а на сутринта да му мислим.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Олк и отпи дълбокомислено поредната глътка.

— Един домакински робот, два кухненски шкафа, три хладилника, една прахосмукачка, една машина за сухо пране, една шевна машина и три автоматични масажьора — каза на сутринта Бени. — Едва ли има нужда да споменавам за отварачките за консерви и сгъваемите ножчета — размаха той пластмасовото листче с данните от последната инвентаризация, извадена от компютъра — Знаеш ли какво означава това?

— Какво? — попита на свой ред съдружникът му и изпи последния остатък в бутилката, останал от снощи. — Не ме гледай така, няма повече.

— Какво ли? — ядоса се Бени. — Това означава, че почти нямаме стока, а ти се правиш на по-тъп, отколкото си в действителност. — Не си ли чувал за древния закон „стока-пари-стока“? Определил го е древен мислител, наречен Маркс. Но тази последователност при нас е на път да се скъса.

— С каква сума разполагаме по сметка? — запита унило Олк и погледна със съжаление към празната бутилка.

— След направените последни разходи, с четиристотин осемдесет и пет хиляди галакси.

— Не са малко пари — каза Олк. — Равняват се на почти две средни заплати, получавани на някоя високо технологично развита планета и ние сме ги изкарали.

— Нещастник — заяви Бени. — Ако някъде не намерим нещо захвърлено или на съвсем евтина цена, направо сме загубени. Трябва да посетим някое небесно тяло заселено с технологично напреднали същества, за да напълним складовото си помещение. Искам да се насочим към нова, все още не посетена от нас планета. Сядай да се ровиш из информационните масиви в хипермрежата, докато аз преглеждам електронния си справочник.

Олк се завря в командната каюта, а Бени остана в общото помещение, наведен над малкият плоския екран в ръцете му. Следващият час измина в тишина.

— Намери ли нещо подходящо? — извика Бени по някое време. — От този справочник не може да се разбере много, сто процента съм сигурен, че вече е остарял. Хипервръзките винаги осигуряват по-сигурна и по-точна информация.

— Какво ще кажеш да посетим Проксима 1, Проксима 3 и Проксима 6. Населени са от една и съща, високо-технологична цивилизация, която доста отдавна е станала член на Галактическата Общност. Само че съществува една малка подробност: за да се разхождаме по повърхността на тези планети, трябва да притежаваме кислородни балони, защото местните атмосфери са отровни за нас.

— Не можем да си позволим да харчим излишни средства — каза Бени. — Вероятно на тях кислородът е скъп продукт и нищо чудно да е предмет на импорт, най вече за технологични цели. Потърси някоя друга планета, чиито газов състав да е годен за дишане.

— Ще трябва да почакаш. Най-добре да поверя тази задача на бордовия компютър. Ще му задам следните параметри: кислородна атмосфера, гравитация в границите до плюс-минус 20% от нормалната за нас и висок средностатистически доход на местното население. Съгласен ли си?

— Да — съгласи се Бени, защото предложението му се стори добро.

След около десетина минути, компютърът определи няколко светове, отговарящи на заданието. Наричаха се Анитра, Бетомал и Еридан 3 и бяха подредени по азбучен ред. И те решиха го следват.

Анитра се оказа планета на цивилизация развила супертехнологии. Корабът им бе сканиран още преди да се приземи на нея и сивите дребни същества с големи очи, които ги посрещнаха на митницата направо им връчиха документ, на който бе написано „нищо съществено за деклариране“, след това им дадоха карта от неизвестен материал, която се активираше чрез докосване на долният й десен ъгъл. Както им обясниха, преди да напуснат митническата зона, тя съдържаше всякаква необходима за един чужденец информация, свързана с пребиваването му на тази планета, по-специално за ползване на подземен и надземен транспорт, хотели и местни забележителности. За тяхно голямо неудоволствие, на Анитра не съществуваше тържище.