Христо Пощаков - Търговска одисея

— Какво ще поръчате? — попита той.

— Водка с тонизираща напитка — каза Олк. — И ако може с повече бучки лед.

— Нямаме лед. Фризерът ни от една седмица е повреден и едва ли скоро ще бъде поправен. Шефът ми каза, че поръчката на резервни части за ремонта му ще струва почти колкото цената на нов фризер. Това е положението.

— Ха! — възкликна Бени. — Ние имаме два фризера за продажба, няма да ви струва много скъпо, ако ги купите.

— Откъде ги имате? — като че ли се учуди келнерът.

— Какво те интересува откъде ги имаме, нали ги продаваме? — реагира остро Олк. — И то на изгодна цена.

— Сега ще съобщя новината на шефа — каза келнерът и се отдалечи.

Собственикът на заведението скоро се появи лично. Сигурно беше някой от роднините на митничаря, който на външен вид изглеждаше здрав и набит субект със свински очички и дебела шия.

— Маноло — представи се той и се здрависа с двамата. — Разбрах, че продавате два фризера. Колко искате за тях?

— Трийсет хиляди — рече Бени. — Продаваме ги горе-долу на половин цена.

— Употребявани ли са? — почеса се шефът по тила.

— Много малко — отвърна Олк максимално убедително и хлъцна — Да си призная, почти никак.

— Значи са втора ръка — констатира Маноло. — Давам ви петнадесет хиляди.

— Двадесет и пет — каза Бени. — И нито кредит по-малко. Мъкнем ги от другия край на галактиката, а това са разходи.

— Добре, но пет хиляди от тази сума ще отидат за почерпка на околните маси. При нас има установена традиция, всеки новопристигнал е длъжен да го направи, това повдига и тонуса на заведението. А ако се споразумеем, ще гледам да ви създам известни допълнителни удоволствия.

— Изнудваш ни, но хайде от нас да мине — съгласи се с неудоволствие Бени. — Кога ще оформим сделката?

— Веднага, след като донесеш фризерите.

— Добре, но превозът им остава за твоя сметка. Иначе трябва да си ги вземеш от тържището. Мисля, че така е редно.

— Вие търговците сте опасна работа — каза човекът с дебелия врат, но личеше, че бе останал доволен. — Сега нека първо да преминем към почерпката.

Келнерът им донесе питиета, после музиката се усили и скоро хората от съседните маси започнаха да обръщат доброжелателно към тях и с усмихнати физиономии да повдигат чаши в тяхна чест. Поради околния шум, наздравиците не се чуваха, но смисълът им беше достатъчно ясен. Бени и Олк си помислиха, че да се намираш всред представители на собствената си раса, не е чак толкова лошо. Някъде към полунощ, те осъзнаха, че са прегърнали две доста грозни дами, които им отправяха непрекъснати усмивки, изпълнени с развалени зъби. Прекарването на остатъка от нощта с тях им отне донякъде символична сума, вероятно заслугата беше на шефът на бара, който явно беше останал доволен от направената покупка.

На следващия ден, Бени изпълни поетия ангажимент и докато откарваше фризерите до хотела, Олк успя да продаде повредения домакински робот, който все пак можеше да бъде оправен с дребен ремонт. Бутилката с водка, която Бени благоволи да му остави, поддържаше тона на вече подобреното му настроение.

Те прекараха вечерта отново в бара, но този път определено се чувстваха съвсем всред свои, а дамите с развалените зъби изявиха желанието да ги придружават навсякъде и завинаги. Все пак на Бени му беше останал достатъчно здрав разум, за да им заяви, че предложението е твърде сериозно и ще трябва да го обмислят.

— Слушай, Олк — разтърси той съдружника си на следващата сутрин и след третото разтърсване успя да го събуди. Гримасата, която направи издаваше силно главоболие, още една причина Бени гневно да го запита: — Даваш ли си сметка накъде отиваме?

— Какво толкова правим? — попита сънено Олк и веднага се намръщи. — Защо не ме оставиш да поспя още малко, може би ще ми мине. — Впрочем въпреки ударите на чукове в главата ми, отдавна не съм си прекарвал времето толкова добре.

— Продадохме вещи за около петдесет хиляди галакси, а вече сме изхарчили двайсет хиляди от тях. — Ако стоим още два дена тук и продължаваме по този начин, ще стигнем до нулева печалба. — Предлагам ти да се запасим с провизии и да се махаме възможно най-бързо от това място, иначе скоро ще се превърнем в безпризорни. Забранявам ти повече да се докосваш до алкохол! Снощи и аз се подлъгах покрай тебе, за което сега съжалявам. Хайде, надигай се, работа ни чака!

Олк се надигна от леглото с вид на смачкан чаршаф, взе от малкото шкафче до леглото си тубичката с разтворими таблетки против махмурлук, която беше успял да набави предишния ден и изчезна в тоалетната.