Христо Пощаков - Търговска одисея

— Изчакай да отпия няколко глътки. Вече не ме интересува накъде отиваме, но изобщо нямам желание да виждам себеподобни, особено от женски пол — надигна Олк бутилката.

Светът, на който се озоваха, се наричаше Ригон Втори и бе населен с миролюбиви и честни членестоноги, които също бяха преселници. Този път Бени си бе направил труда да проучи обичаите и историята им и бе установил, че ригонците напуснали родната си планета принудително, поради драстична промяна на климата й. Само доброто стечение на съдбата им бе помогнало да намерят друга, с почти идентична атмосфера и сходни температурни условия. Служителите от местната митница не бяха много учтиви, но не можеше да се каже, че държанието им е враждебно. По-скоро то беше съвсем хладно и сигурно се дължеше на естествената природа на повечето от членестоногите. По-важното бе, че не срещнаха някакви спънки. След като напуснаха сградата на космодрума, те се огледаха и забелязаха, че навсякъде наоколо кипи оживено строителство. На съседния нулев терминал непрекъснато пристигаха контейнери със строителни панели, санитарен фаянс, кабели и тръби. Заселниците бяха прекалено заети с подобряване на собствените си жилищни условия, за да им обърнат нужното внимание. Впрочем по хитиновите им физиономии и изпъкналите им фацетни очи, едва ли можеше да се забележи проява на някакво чувство. Иначе автоматичният им преводач лесно се справяше със сериите от тракания, които те произвеждаха при удари на втория си чифт крачета по изпъкналите им гръдни корпуси. Ригонците не бяха забравили да изградят обичайното до всеки космодрум тържище (горилообразните от Кастилия го бяха пренесли в Омалина със съвсем определена грабителска цел) и търговията на него изглеждаше доста оживена. След двудневен престой и спане на кораба, Бени и Олк успяха да продадат всичките си налични холовизори на сравнително добра цена. Но стоковите им запаси катастрофално намаляваха и ако продължаваше така, скоро щяха да се стопят. Поради естеството на ситуацията, на Ригон Втори нито можеше да се закупи нещо на старо, нито да се придобие нещо изхвърлено от употреба. Сумата в тяхната сметка вече надминаваше цифрата триста и петдесет хиляди и този факт беше донякъде утешителен, независимо че представляваше размера на една средна месечна заплата, получавана на Синдия. По някое време Олк отново се сети за Соня и му се прииска да завие като диво животно, после се сети за напитката, която замъгляваше чувствата му, но на Ригон Втори не продаваха водка, понеже етиловият алкохол изобщо не действаше на нервната система на преселниците. Тази полезна алкохолна напитка липсваше дори и в магазина до нулевия терминал. По всичко личеше, че той трябваше да свиква със загубата на любовта на живота си по друг, по-традиционен и здравословен начин.

Бени забеляза лошото му душевното му състояние и веднага му намери работа. Каза му да помага на робота при товаренето на транспортната платформа, защото беше ясно, че тук нищо повече няма да продадат. Товаро-разтоварните процеси поразсеяха Олк, но не съвсем. Соня и водката продължаваше да му липсват.

След като привършиха с натоварването, Бени състави списък на съдържанието на товарния отсек и след като се измъкна от трюма, свика кратко съвещание.

— Направих инвентаризация — започна той. — Знаеш ли каква стока ни е останала?

Олк изобщо не се интересуваше от боклуците на склад, но кимна с глава от учтивост.

— Три домакински робота, от тях единият не е в много добро състояние — продължи Бени. — Двадесет и два охладители за напитки, от които досега нямаме нито един продаден, два кухненски шкафа, една машина за сухо пране, три хладилника, два фризера за дълбоко замразяване, една прахосмукачка и три автоматични масажьора, с програми за масаж на различни същества от антропоиден тип. Не си струва да добавя четиридесет и девет автоматични отварачки за консерви, шестдесет сгъваеми ножчета от различен тип и една автоматична шевна машина. Това е всичко. Какво ще кажеш?

— Какво трябва да кажа? — изгледа го тъпо Олк. — Изобщо трябва ли да кажа нещо?

— Не мога да разбера дали се правиш на слабоумен или наистина си такъв? — ядоса се Бени. — Не знаеш ли какво трябва да притежава един търговец?

— Умение и нюх — изтърси Олк.

— Не, моето момче. Стока. Независимо, че търгуваме със стари вещи, стоката си е стока. И ако я нямаме, няма да има с какво да търгуваме. Нужна ни е добра и качествена, малко употребявана стока, произведена на технологично напреднали планети. Такава, каквато може да се продава на по-западналите. Това е единствената цел на нашите занимания.