Христо Пощаков - Търговска одисея

Митничарят, които ги посрещна на космодрума на Просперитет 2, погледна декларацията им и каза небрежно:

— Десет хиляди галакси.

Естествено, той ги прибра в джоба си, без да им издаде някакъв документ, но те бяха свикнали с подобен тип държание и го преглътнаха, както го бяха правили много пъти досега.

— Тържището се намира между единствения град Успех и космодрума. Превоза на стоката ви дотам ще струва още пет хиляди галакси, може да ползвате услугата на моята транспортна фирма — добави униформеният служител.

Бени и Олк не желаеха по-нататъшни усложнения и бързо се съгласиха с предложението.

Митничарят показа известни признаци на задоволство и им отправи последен съвет:

— Ще бъде по-добре да се настаните в хотел „Метропол“, държат го мои роднини, които ще ви гарантират собствената неприкосновеност, защото тукашните нрави не са от най-добрите. Хотелът е сравнително евтин и предлага необходимите минимални удобства.

Двамата вехтошари кимнаха, с което окончателно спечелиха благоразположението на местния служител на властта. Пребиваването им на тази планета, макар и с известни първоначални загуби, изглеждаше напълно гарантирано. Те вече се намираха под егидата на местната мафия, а това несъмнено беше добър признак.

Хотел „Метропол“ се оказа не съвсем приветливо място. Боята по стените тук-таме бе олющена, вътрешното му обзавеждане беше доста износено. По матраците в стаята им имаше останали вдлъбнатини, като носталгичен спомен от много други тела, които ги бяха притискали преди тях и душовете в банята капеха, но това не ги притесни особено. Чаршафите, които намериха сгънати върху малките нощни шкафчета имаха жълтеникав оттенък и тънките завивки определено издаваха мирис на мръсно, но в сравнение с предишните им премеждия, този малък проблем им се стори нищожен.

Бени и Олк се наспаха добре, независимо от гърмежите, които ги разбудиха посред нощ, но те скоро престанаха. Вероятно беше някаква местна престрелка с по-примитивни оръжия, която се бе разрешила бързо. На сутринта се събудиха изпотени, понеже климатичната инсталация не работеше, ала след като се изкъпаха, околната топлина им се стори дори приятна. Съдружниците облякоха възможно най-леките леки дрехи, които носеха и слязоха в ресторанта на хотела, за да закусят. Безвкусните сандвичи, които им сервираха, все пак утолиха глада им.

Първият ден на продажбата премина с известен успех. До обед успяха да се отърват от десетина охладители на напитки, които поне щяха да покрият разноските по престоя им на Просперитет 2, включително и настаняването им в хотела. Те се нахраниха на крак с храна, взета от техния кораб и до вечерта успяха да продадат един домакински робот, макар и на не особено изгодна цена. Докато стояха на тържището, Олк прибяга до близкия магазин, за да си купи няколко бутилки много евтина водка и незабавно, въпреки критичния поглед на Бени, пристъпи към нейната консумация. Душевният му пожар все още тлееше и той обезателно трябваше да го угаси. В интерес на истината, с намаляването на алкохола в бутилката, който блажено се настаняваше в кръвта му, опита в тази насока вървеше съвсем успешно. Малко преди да се стъмни, Олк дори се опита да разкаже няколко вица. По някое време, Бени се възползва от момента, и докато русият му съдружник се бореше с гравитацията, устремен към тоалетната, успя да скрие останалите му пълни бутилки. Просто реши, че душата му вече е достатъчно излекувана. Естествено, че след като се върна, Олк осъзна загубата и се опита да протестира, но Бени показа желязна непоколебимост.

— Стига ти толкова — изрече той твърдо. — Трябва да се връщаме в хотела и да вечеряме, после ще видим какво ще правим.

Безвкусната вечеря премина в относително тиха обстановка, след това келнерът ги посъветва да посетят бара в съседство на ресторанта, където биха могли да прекарат приятно остатъкът от вечерта. Олк вече имаше допустимо поносим вид и Бени реши да послуша съвета на келнера. Освен това в бара съществуваше вероятността да се срещне и с други търговци, които да му помогнат за продажбата на остатъка от стоката.

Нощното заведение ги посрещна със задимена от опиати и осветена от червена светлина атмосфера. Климатичната инсталация функционираше, но трудно се справяше с облаците от дим, които излизаха от многобройните сепарета. Слабият наркотик, станал моден в тази част на галактиката, беше официално позволен за пушене и се продаваше почти навсякъде, дори и в магазините за хранителни стоки. Върху естрадата, разположена в центъра на голямото помещение, уморено показваха прелестите си две полуголи танцьорки. Бени и Олк намериха свободно сепаре и се разположиха на диванчетата около малката масичка. Скоро пред тях се появи келнер, беше висок и мършав тип с бледно лице.