Христо Пощаков - Търговска одисея

— Слушай, скъпи — прекъсна го тя. — При нас е прието след като двама души живеят заедно, да си разделят общия разход, който включва наем за жилище, храна, енергия, някои комунални такси и така нататък. Вчера си направих труда да пресметна, че ако живееш с мен, като минимум ще ти бъдат нужни около две хиляди и петстотин галакси на ден или средно седемдесет и пет хиляди на месец. Ще ги изкарваш ли по някакъв начин?

— Но аз те обичам! Обичам те до полуда! — възкликна Олк.

— Зная, че ме обичаш. Но това не означава да те храня и да плащам наема за жилището, в което ще живееш. Просто не е справедливо. Всеки специалист, който е пристигнал тук, има достатъчно престижна професия, която му осигурява минимален доход от поне двеста и петдесет хиляди галакси месечно. Аз например съм програмист на кухненски роботи, които много се търсят по курортните планети. Впрочем ти имаш ли някаква друга професия, освен навигатор на кораб?

— Не — призна Олк. — Но мога да опитам да се преквалифицирам.

— На твоите години не е ли малко късно да го направиш? — погледна го Соня преценяващо и нейния извод явно не бе в негова полза. — Едва ли ще успееш — заключи тя.

— Мога поне да опитам — изрече той с надежда в очите. — Само заради теб!

— А кой ще те издържа през това време? Имаш ли близки или роднини, или изобщо някой, който да поеме разходите по курса на обучението ти?

— Ти не си ли съгласна? Можеш да си го позволиш с твоя доход…

— Аз ли? — съвсем изненадано го погледна тя. — Откъде накъде трябва да поемам подобен риск?

— Не ме ли обичаш? — едва не изхлипа Олк. — Аз лично страшно те обичам и това ще бъде до края на живота ми.

— Това са твърдения, които стоят извън логиката и реалността на нещата. Както сега ме обичаш, така утре ще да престанеш. Чувствата не са нещо гарантирано за едно съвместно съжителство, ако икономическата му база не е споделена наравно. Това е доказано статистически.

— Какво излиза, тогава? Че още не сме се запознали както трябва и вече ще трябва да се разделим. И то само, защото не можеш да ми гласуваш достатъчно доверие.

— Има една стара земна поговорка. Когато фактите говорят, боговете мълчат. А фактите в случая не са в твоя полза. Рационалното общество, в което живея, изключва всякакъв риск в действията. Не зная къде си отрасъл, но когато те поканих да живеем съвместно, мислех, че си напълно наясно с нещата. За съжаление се оказва, че не е така. Предполагам, че утре ще си заминеш, но ще бъдеш така добър да преведеш сумата от три хиляди галакси по моя сметка и да ми оставиш резервната карта за входа на жилището. Тук е написана сметката ми — протегна му тя малък пластмасов жетон. Сега предполагам, че не ни остава друго, освен да се простим. Знай, че и на мен не ми е много весело, но такива са правилата на живота. Той е по-силен от нашите чувства и желания.

Олк не знаеше дали да заплаче или да се засмее истерично, но дръпна жетона от ръцете й го пусна в джоба на ризата си. След това отиде в банята, съблече дрехите си и пусна душа със студена вода. Той стоя под ледената струя, докато започна да зъзне, после се изсуши, облече се и без да си вземе довиждане със Соня, остави магнитната карта върху барчето в хола и напусна апартамента й. Все още замаян от последните събития, дълго се скита по улиците, накрая успя да се добере до хотела на Бени и да почука на вратата на наетия апартамент.

— Знаех си, че ще стане така — каза съдружникът му, след като се взря във физиономията му. — Затова предварително ти приготвих специален подарък.

Бени отвори вратата на хладилника, извади запотена бутилка водка и му я връчи.

— Пий, за да ти мине — нареди той. — Утре си тръгваме.

Сутринта наистина е по-мъдра от вечерта, но не и ако чувстваш главата си надута като балон и напълно изпразнена от съдържание. Бени събра малкото им багаж, плати хотела, преведе трите хиляди галакси на Соня, после повика такси, което ги откара до тържището, където вещите за продан ги очакваха непокътнати. След това последваха обичайните товаро-разтоварни операции и след около два часа, стоката им отново се намираше в товарния отсек на кораба.

— Купи ми още една бутилка водка, ако обичаш — помоли Олк съдружника си, защото в главата му вече биеха някакви особени камбани. — По-бързо, че мозъкът ми се взривява.

Бени излезе навън и скоро се върна с исканата покупка.

— Вземи! — подаде я той. — Само че този път я консумирай много по-бавно. Да не мислиш, че на тази скапана планета алкохолът се намира лесно? В града не се продава, едва го намерих в магазина на терминала на космодрума. На Синдия никой не обича да се трови, не се счита за рационално. В състояние ли си да набереш тези координати? Вчера ги подготвих.