Христо Пощаков - Търговска одисея

Роботът им приключи с разтоварването на стоката от платформата, тя се отдалечи от кораба им и той започна да прибира вещите в товарния отсек на трюма. Докато работеше, двамата вехтошари унило се спогледаха.

— Няма що, хубаво ни изиграха! Отмъкнаха почти цялата ни предишна печалба, плюс известна част от стоката ни! — възмути се Ок и яростно смаза с тока на обувката си някаква местна буболечка, която бе имала неблагоразумието в този момент да пропълзи край него. Точно тогава, когато той беше най-много ядосан.

— Ще го преживеем — отвърна му примирително Бени. — И друг път се е случвало, само че не по този начин. Да ти призная, този път не посмях да извадя дезинтегратора на материя, въпреки че го бях скрил кончова на ботинката си. Тези горилоподобни кой знае защо ми се сториха по-опасни от главоногите. Едно нещо е да се разправяш с извратен интелект, а съвсем друго с груба сила. Стигнах до извода, че ако изпадне в ярост, всеки кастилиянец ще те убие без да му мигне окото, независимо, че преди това можеш да ликвидираш стотина от неговия вид. Сто и първият със сигурност ще ти види сметката.

— Роботът привърши с товаренето. Какво смяташ да предприемем? — попита по навик съдружникът му.

— Най-добре ще бъда да се наспим — отвърна Бени. — Така ще успокоим нервите си, а казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Все още разполагаме със стока и притежаваме над двеста хиляди галакси. По-нататък може и да ни потръгне.

— Предполагам, че този път си проявил повече усърдие — каза Бени след като излезе от херметичната корабна душ-кабина с кърпа, увита около бедрата.

— Ами да. Докато ти си правеше кефа под душа, аз се занимавах с проучване. Планетите на главоногите и горилите ми дойдоха в повече, затова намерих една друга, която ми се струва достатъчно подходяща.

— Коя?

— Нарекли са я Синдия. Отскоро е колонизирана, но е населена със съвсем нормални човешки същества, тоест с такива като нас. Тамошните преселници имат силни икономически амбиции и са насочили усилията си към бързото превръщане на тази планета в райско място. Там не вярвам да срещнем някакви изненади, цивилизацията на заселниците изглежда напълно нормална. Как ти се струва моя избор?

— Страхлив, но засега приемлив, от гледна точка на последните перипетии, през които преминахме. А ти трябва да разбереш нещо веднъж завинаги: по-дълго от теб съм упражнявам този занаят и съм стигнал до извода, че колкото една планета е по-неизвестна, заедно с расата, която я населява, толкова повече рискът от посещението й е оправдан. Разбираш ли за какво говоря? Рискът може да доведе не само до загуби, но до големи печалби! А на планети, заселени с представители на човешката раса, той винаги е предвидим и не можеш да очакваш кой знае каква печалба. Сега изчакай да се преоблека и ще стартираме.

След няколко часа съдружниците се приземиха на Синдия, която ги прие без особени формалности от страна на митническата служба. Докато преглеждаше списъка на стоката им, местният митничар определено се прозяваше.

Планетата не успя да ги изненада с нищо, всичко наоколо им изглеждаше привично познато. Бени и Олк най-сетне се настаниха в истински хотел, а банята на малкия апартамент, който наеха, разполагаше с вана. След като се изкъпаха и отпочинаха, те се разходиха из улиците на града, наречен Надежда, който бе изграден на около десетина километра от космодрума и доста се учудиха на липсата на минувачи. Впоследствие, в един от магазините за хранителни продукти им обясниха, че всеки заселник е прекалено зает с работата си, за да се мотае безцелно по тях. Бени и Олк така и не видяха нещо особено забележително, но продължиха с огледа.

Като всяка друга прилична планета, Синидия разполагаше с тържище, което се намираше в близост до космодрума. Вехтошарите решиха да оставят разпродажбата за следващия ден, през днешния им се прииска да не правят нищо и да насладят на безопасната социална среда, която ги заобикаляше. След като обиколиха повечето от магазините и направиха справки за цените, те вечеряха в скромен ресторант и се върнаха в хотела.

На сутринта те се придвижиха до космодрума, разтовариха имуществото си, пренесоха го до тържището и започнаха разпродажбата му. По някое време Бени реши да поразгледа останалите стоки, които се продаваха от други търговци в съседство и остави Олк сам да се справя с евентуалните клиенти, които съвсем не бяха в изобилие. Русият продавач по едно време се зазяпа по някаква много красива местна пеперуда, след това започна да му се приспива. Може би сънливостта му се явяваше като естествена реакция на неговия организъм, свързана с отпускането на нервната му система след преживените наскоро премеждия.