Христо Пощаков - Търговска одисея

— Колко струва тази роботизирана прахосмукачка? — сепна го по едно време мелодичен женски глас.

Първото нещо, което той забеляза през процепа на приповдигнатите си клепачи бяха стройни, покрити с бронзов загар, дълги женски крака, над които започваше къса поличка. Олк повдигна погледа си по-нагоре и дъхът му замря от формите и красотата на девойката, която му бе задала въпроса. Той се вторачи в нея… и онемя. Направо си гътна езика.

— Не говорите ли космолингва? — съвсем искрено го попита клиентката. — Сигурно сте от някоя далечна планета и още не сте научили този универсален език.

— М-много добре р-разбрах въпроса ви — заекна Олк. — Но след като ви видях, останах така поразен! Толкова ми харесахте, че веднага се влюбих във вас — неочаквано призна той. — Вземете прахосмукачката, подарявам ви я.

— Ако процедирате по този начин, никога няма да постигнете прогрес в живота си — произнесе съжалително девойката. — Определете някаква цена, дори и да е минимална.

— Как се казвате? — попита замечтано Олк. — Много би ми се искало да станем по-близки в отношенията си.

— Откровеността винаги ми е харесвала — отвърна тя. — Затова и аз ще бъда откровена с вас, като ви задам няколко въпроса. Какво образование имате? Какъв е средногодишният ви статистически доход? Колко време ще останете в Надежда?

— Ако се наложи, завинаги! — отвърна той с патос на последния въпрос. — Зависи от вас. — Колкото до образованието, не притежавам особено престижно, но напълно достатъчно, за да се справям с навигационните системи на кораба. Средностатистическият ми доход е твърде променлив, той е твърде зависим от успеха на търговските операции, които провеждаме с моя съдружник. Така и не ми казахте името си.

— Соня, след като толкова ви интересува.

— Олк — протегна той ръка. — Индексът ми едва ли ви интересува. Представлява буква и пет цифрено число. — Впрочем вие свободна ли сте?

— Виж ти! Така ли настъпателно се държат на вашата планета?

— Да, когато са много влюбени. Чували ли сте за феномена „любов от пръв поглед“?

— Чела съм някъде за него. Не предполагах, че ще го срещна — отвърна Соня. — Но трябва да ви призная, че обитателите на моята планета са напълно оперирани от него. При нас всичко е пределно целесъобразно и реалните постижения доминират над мечтите и надеждите. Може да се каже, че всички ние сме пределно прозаични. Вероятно се дължи на генните модификации, които са претърпели дедите ни. Но те са били предприети с единствената цел да ни осъдят на постоянен икономически успех. Все пак вие ме впечатлихте, бих казала дори ме изненадахте. Къде сте отседнали?

Олк назова името на хотела им.

— Предлагам ви временно съжителство в моя скромен апартамент. Не мога да твърдя, че външният ви вид не ми харесва. Ето адресът ми — извади тя малка визитка от светещ материал. — Сега да се върнем към прахосмукачката, защото днес е единственият ми свободен ден. Колко струва?

— Казах, че ви я подарявам. Тук никой ли не поднася подаръци?

— Понякога се правят, разбира се. Но само при определен конкретен повод и винаги на дребни суми. Прецених, че вашият подарък превишава стойността на общоприетото при такива случаи. Довиждане засега, успяхте да ме изненадате и ви благодаря за жеста.

Олк се вторачи в дългите крачета, в добре оформения ханш и тънкото кръстче, които се отдалечаваха от него и отново остана онемял, този път определено от щастие. Бени го завари в същата поза — с полуотворени уста и поглед зареян в пространството. Той се замисли дали да го извади от състоянието му с някой шамар, но прецени, че моментът не е съвсем подходящ за такова действие, затова само разтърси ръкава на якето му, след което съдружникът му с въздишка се върна в реалността.

— Какво продаде, докато ме нямаше? — попита Бени. — Докато идвах насам, зърнах някаква клиентка.

— Нищо съществено — нацупи се Олк. — А на нея й подарих една прахосмукачка, и без това я бяхме намерили захвърлена на…

— Изглежда че още не си се отървал от внушенията на главоногите, явно шамарите, които получи тогава, не са били в достатъчно количество. Не си ли направи простата сметка, че за да се препитаваме, трябва да получаваме някакъв доход? И не ти ли е минавало през ума, че все някога трябва да подменим енергийното сърце на кораба, чиито елементи са изчислени да издържат не повече от двеста и петдесет хиперпространствени прехода!? Повтарям ти: за да съществува, всеки човек трябва да се храни! А за да получава храната си, трябва да има някакъв доход! Наби ли си го в главата? Много ти е лесно да подаряваш обща стока!