Христо Пощаков - Търговска одисея

— Тя възбуди в сърцето ми неизлечима и неземна любов — отвърна отнесено Олк. — Такава, за каквато съм мечтал от години насам. А чувствата не се измерват със стока и пари.

— Всъщност коя беше тази безценна жена? — попита ехидно Бени.

— Казва се Соня. Тя е най-красивата във вселената и още тази вечер ще се пренеса да живея в нейното жилище. Покани ме на временен престой, който може да се превърне и в постоянен. В такъв случай ще се наложи да си потърсиш нов съдружник.

— О-ле-ле, Олк! Отдавна съм свидетел на безкрайните ти дивотии, но такова нещо не ми се беше случвало досега. Какви торни бръмбари са се напъхали в главата ти?

— Съвсем не са бръмбари, а истинска и чиста любов от пръв поглед. Ако беше видял по-отблизо лицето й, крачетата й и останалите й форми, нямаше да ми говориш по този обиден начин.

— Мога ли да те попитам с какво ще се занимаваш на тази планета? С какво ще изкарваш прехраната на бъдещото си семейство? Както разбрах, тук са се преселили високо специализирани технократи с добро образование и големи амбиции. Мястото ти съвсем не е между тях.

— Аз вярвах в срещата ни, несравнима моя, така аз вярвах в нашата любов голяма… И ето те пред мен, осъществена, и никой никога не ще ме убеди, че теб те няма… — започна да рецитира унесено Олк, а стиховете му като че ли сами възникваха в главата му. Така, без никакво усилие.

— Идиот, нещастен — промърмори Бени. — Прави каквото искаш, вдигам ръце от теб. Но докато сме на тази планета, ще ми помагаш и ще си вършиш работата.

— О, ти, прекрасна муза, моя дългокрака… — продължаваше Олк унесено.

До настъпването на вечерта успяха да продадат още няколко прахосмукачки и два домашни робота. Сметката им нарасна със седемдесет хиляди галакси, но още не бяха отчислили разходите по хотела, обеда и вечерята. Същата вечер, зачервен до уши, Олк пристъпи прага на апартамента на Соня. Тя незабавно извади някакво питие, наля му в чаша известно количество от него, след това изчезна в банята си. Когато се завърна от нея, единственото й облекло се състоеше от полупрозрачен халат, през който се открояваха съвършените й форми. Олк изпадна в луд екстаз, който продължи до късно през нощта. Накрая мъжките му сили бяха напълно изтощени и той блажено потъна в непробуден сън.

На сутринта намери върху масичката в кухнята чаша ободрителна напитка, сандвич и магнитна карта за входа на жилищния блок, която служеше и за апартамента, в което го бяха приютили.

Олк се нахрани, взе най-близкия обществен превоз до тържището и не след дълго се приближи до Бени, който вече беше успял да продаде запазен модел холовизор.

— На тази планета още не се е появило нещо за изхвърляне, което бихме могли да приберем — заяви той унило. — Ще продаваме още два дена и ще се махаме. Впрочем как мина любовната вечер?

— Бях в Рая — призна Олк. — Сега в главата ми не се намира нищо друго, освен образа на моята несравнима любима.

— Ще ти мине — усмихна се съдружникът му. — Доколкото се запознах с местните нрави, самата тя ще те излекува от инфантилните ти илюзии.

— Глупости — начумери се Олк. — Тя също много ме обича.

Бени предпочете да замълчи.

До вечерта успяха да продадат още един домакински робот и две перални за сухо пране, а сметката им набъбна с още трийсет хиляди галакси. Когато Олк се завърна в жилището на Соня, тя вече го очакваше.

След любовните ласки и сладката борба, която почти веднага проведоха, Олк се почувства съвсем удовлетворен и доста гладен.

— Мила моя, нямаш ли нещо за хапване? — попита той и нежно я погали по бузата.

— Преди да пристигнеш, аз изядох моята дажба. Предполагах че сам ще си донесеш нещо, както тук е прието — отвърна тя със съвсем спокоен тон. — Закуската не се брои, предположих, че не си имал време да си купиш такава, а предишният ден, когато дойде при мен, сигурно си вечерял някъде.

— Така беше — отвърна смутено Олк. — Извинявай, но не съм запознат с тукашните привички. Освен това общата ни кредитна карта обикновено стои в джоба на моя съдружник. Още преди девет години се споразумяхме да бъде така, защото тогава той ме убеди, че ръцете ми били с много широки пръсти и парите се изнизвали през тях по-бързо, отколкото трябва.

— Да разбирам ли, че не разполагаш с никакви средства — запита кротко Соня.

— За момента, да. Утре с Бени можем да си разделим общата сума, с която разполагаме. Предполагам, че ще ми останат около сто и петдесет хиляди галакси. Корабът винаги си е бил негов, но стоката…